По неофициални данни България привлича около 50 000 медицински туристи от чужбина годишно. Чуждите платформи, които рекламират родната медицина, изтъкват големия брой лечебни заведения в страната - най-много на глава от населението в Европейския съюз. Най-търсените здравни услуги у нас, според техните данни, са стоматологичните процедури и козметичната хирургия. Ако искате да ви поставят зъбни импланти, да ви направят липосукция или да си уголемите бюста - ние сме мястото. Основният аргумент за избора на чужденците са конкурентните цени, лесният достъп и доброто качество на медицинската грижа. На този фон българите все по-често търсят решение на здравословните си проблеми в Турция. Основателен ли е изборът им и крие ли рискове коментираме със Светлана Съботинова - експерт с над 19 години професионален опит в областта на търговията на позиции свързани с продажбено и след-продажбено обслужване на клиенти във водещи за страната браншове Здравеопазване и Телекомуникации. През последните години тя е предприемач и изследовател с фокус в Здравеопазването. Създател е и на здравна платформа.
Светлана, кой идва да се лекува у нас?
Можем да разделим пациентите на две основни категории - международен и вътрешен туризъм. При международния медицински туризъм основната група са пациенти от държави-членки на ЕС и извън ЕС като Великобритания например. Хора, които пътуват до България по работа или за почивка. От всяка европейска столица до три часа със самолет са в София, освен това нискотарифните компании предлагат атрактивни цени и това ни прави предпочитана дестинация. Това би трябвало да се използва по-ефективно.
Най-често идват пациенти от Великобритания и Германия за зъболечение, както и за очни операции - лазерна корекция на очите. От съседните държави – най-често идват от Македония за смяна на коленна или тазобедрена става. От Сърбия – за онкологични и сърдечносъдови заболявания, рехабилитация, от Гърция за зъболечение в близките до границата градове и в София. От Великобритания и някои скандинавски страни има засилен интерес към инвитро процедури в наши клиники. Напоследък е доста търсена услугата „профилактични пакети“ – т. нар. пакети и процедури, които могат да се извършат в рамките на един ден и могат да се съчетаят с бизнес пътуване или с планираната годишна почивка.
Какви са тези профилактични пакети – за българи, които работят в чужбина и са здравноосигурени тук?
Това са платени пакети, които се предлагат в различни възрастови групи и пол. Включени са медицински изследвания и прегледи за съответната група пациенти, така че максимално да обхване здравния им статус. Различават се от стандартният пакет с профилактични изследвания и прегледи у нас, който се покрива от Касата. Към тези пакети има интерес от чужденци, защото в техните държави има проблем с достъпа до специалисти и изследвания, защото те са специализирани и скъпоструващи, трябва много да чакат и цената е висока, а не се поемат от здравен фонд, тъй като не са стандартните минимални изследвания по Каса. В България вече няколко клиники предлагат такива специализирани пакети насочени към мъже и жени до 40 и над 40 г.+. Тези пакети включват основните прегледи и изследвания, които създават цялостна картина за здравето на пациента. Има водещ лекар-специалист на профилактичната програма, той изготвя заключение на база на изследванията и се препоръчват евентуални консултации по-нататък. Всичко се организира на едно място, с преводач, с обособена зона, която е удобна и може дори да работиш от дистанция.
Кое надделява в избора да дойдат тук – цената, качеството или лесния достъп?
Бих казала, че и трите. Цената е изключително добра, важно е и качеството, материалната база, допълнителният сервиз, това че има една точка за контакт – т. нар. координатор, персонален здравен асистент или медицински консиерж, което е много популярно извън България. Макар че вече и у нас има такива специалисти. Те поемат пациента от входа на лечебното заведение и се движат с него през цялото време по изследвания, прегледи и изготвяне на медицинската документация. Дори предварително подготвят всичко така, че когато пациентът дойде в лечебното заведение да е фокусиран върху конкретните прегледи и изследвания, а не тепърва да се налага да набавя документация, която предварително е трябвало да бъде подготвена. Затова в комбинация – достъпа, конкурентната цена, качеството на предлаганата услуга са водещи в избора. Ако не предлагаме цялостното преживяване, за което толкова се говори, пациентът просто няма да ни избере и ще предпочете друга държава.
Споменахте и вътрешния туризъм.
Вътрешният медицински туризъм също е много важен, но е подценяван от нашите лечебни заведения и специалисти. От по-малките населени места, където е ограничено предлагането на медицински услуги, към основните центрове има много голям човекопоток. Основно в София идват пациенти от всички краища на страната, тук са съсредоточени най-много специалисти и лечебни заведения. Пловдив също се оформя като град, в който може да се предостави комплексна медицинска услуга. Между Бургас и Варна - Бургас е водещ в предлагането на медицински комплексни услуги. Тоест там можеш да намериш всичко необходимо – от спа и рехабилитационни кабинети до онкология. Летището е важен елемент. В момента медицинският туризъм в България се случва спорадично. Няма национална политика, която да подпомага съществуващите лечебни заведения, които на глава от населението у нас са най-много в ЕС. Това трябва да се използва. Така или иначе има създадена материална база, с модерна медицинска апаратура и обучени специалисти във всяка област, има и хотелски вериги. Колелото може лесно да се завърти така, че да носи приходи.
А къде основно се лекуват българите зад граница?
В повечето случаи в Турция. Много от хората, които отиват да се лекуват там, са разбрали за съответното лечебно заведение от интернет реклама или приятел, който вече е бил на лечение и им е препоръчал клиниката. Турските клиники ежедневно ни заливат с реклами и то агресивни. Ако пациент звънне в турска болница, веднага отговаря техен здравен асистент. В една турска клиника може да има обособен екип от 20 души, които работят с различните пазари на съответния език. Ако чужденец звънне в някоя от нашите болници, дори случайно да се свърже, от отсрещната страна няма да има човек, който говори на езика му. Дори на английски, не говорим за лекарите, а за персонала, който отговаря на телефонни обаждания от Call center на болницата. В България основен проблем е да се свържеш с лечебно заведение на предоставения за пациенти телефон, а за имейл малко лечебни заведения имат подготвени екипи, които да обработват входящи запитвания от пациенти.
Друга причина е по-доброто обслужване от медицинския и немедицински персонал. Когато човек плаща за дадена медицинска услуга, той търси отношение и качество. С това печелят турските клиники. Там те карат да се чувстваш специален и сигурен, че ще ти решат проблема. Докато в България ти казват „еми на този човек му остават пет месеца и е за палиативни грижи“ – ако говорим за онкологични заболявания. Докато в Турция няма да ти кажат такова нещо, там ще ти търсят решение – иновативна медицина, експериментална програма, друг е въпросът с какъв ефект. Тук има лутане, търсене, към кого да отидеш, какво да правиш, има хаос, нямаш една точка за контакт, през която да комуникираш когато имаш медицински проблем, говорим за онкологичните заболявания като пример, тъй като, за съжаление, все повече хора от различни възрасти се сблъскват с този проблем.
Докато в Турция всичко е на едно място, заедно с персоналния асистент, плюс допълнителните, логистични услуги – хотелско настаняване, транспорт, преводач. И още веднъж - рекламата, която за тях е национална стратегия и са изключително агресивни в това.
Във Фейсбук групи има „емисари“, които предлагат да осъществяват контакт с турска клиника и получават комисионна за привлечен пациент.
Така е. Има и фирми, които пускат спонсорирани реклами, макар че липсват важни елементи, не се знае коя е фирмата. Не знам как пациентите се доверяват. Имам наблюдение върху зъболечението, което се извършва там. Обещават ти за една седмица да ти сложат импланти, но след това се оказва, че ти е изтънена костта например или няма съвместимост и имплантите падат след известно време. В Турция пациентите подписват споразумения за информирано съгласие, с което нямат право на претенции.
Това е съществен въпрос – какво е качеството на лечението в Турция? Защото недоволни от техните медицински услуги привидно няма.
Това, което от личен опит могат да споделя е, че имаме пациенти, които идват след абсолютно погрешно лечение на зъбите например, както вече споменах. Но те не казват, че не са доволни. Други проблеми, които съм срещала, са при онкоболните в крайна фаза. Нашите специалисти са казали, че е безнадеждно, макар че в повече случаи са изключително внимателни, когато съобщават подобни новини. На Запад се още по-директни – казват ти колко месеца ти остават. Докато в Турция обещават на онкоболния, че едва ли не ще бъде излекуван и след това близките се чудят как да приберат починалия в България.
Проблем е и специализираният медицински транспорт, защото има много нерегламентирани компании, които го предлагат. Случвало се е да звънят близки да се молят да приберем човека от Турция. Това е държава извън ЕС, има пречки. Наистина много хора впоследствие осъзнават, че това не е било правилно. Хвърлят се луди пари, непрекъснато има дарителски кампании. За съжаление, за загубени каузи. Трудно е да го кажеш на близките на пациентите, но според мен е честно и по-морално.
Какви чужденци идват да се лекуват тук?
Това е тяхната средна класа и под средното ниво. Защото дори със социална осигуровка в Германия или Великобритания, в България ти можеш да си позволиш например лазерна корекция на очите, която у нас е между 3000-4000 лв., а в една западноевропейска страна варира между 9-12 000 евро, според клиниката. В САЩ е 22 000 долара. Освен това се води козметична операция и трябва чакаш. А у нас, реално, ако звъннеш в три клиники, в първата може да ти откажат, но във втората ще те запишат за следващия месец.
От коя най-отдалечена точка са идвали пациенти да се лекуват у нас?
От Канада миналата година. Идваха за имунотерапия и рехабилитация. Това по-скоро е някакво изключение. От САЩ също идват, но предимно български емигранти. Те всъщност са изключително важен медицински турист за нас. Основната ни таргет група са пациенти от Европа и съседните ни държави и там трябва да бъде фокусът. Проблем е, че нашите клиники се рекламират основно на български, сайтовете на болниците също са основно на български, няма английска версия. Това затруднява откриването им като възможност. Всички, които искат правят медицински туризъм, трябва да адаптират сайтовете си на основните говорими езици и да имат хора или екипи, които работят със съответната държава, както споменах преди малко за турските болници.
Да погледнем и към балнеолечението. Преди няколко години на пресконференция обявиха, че германският пенсионер вече ще идва да си прави рехабилитацията у нас. Случва ли се?
Има такава спогодба от 2019 г. между Германската национална асоциация на здравноосигурителните каси и БУБСПА – Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, която обхваща основно пенсионери, които могат да идват в България за възстановителни и профилактични процедури. Основно са били сключени договори с хотели от курортите "Св. Константин и Елена" и Албена, в които има обособен медицински център или болница за рехабилитация със съответните специалисти и апаратура. Наскоро пак беше повдигната темата. Има голям потенциал, но към момента не може да се каже, че идват пълни самолети с германски пенсионери. Първо, базите ни за рехабилитация не могат да поемат такъв човекопоток, защото са пълни с български клиенти. Има програми по НЗОК и НОИ, всеки здравноосигурен българин може да се възползва, заетостта е запълнена с месеци напред. По-скоро трябва да се ремонтират бази, освен това голям проблем са специалистите, които да работят, това е признание и на бранша. Трябва да има и диетолог за специалните хранителни режими, менютата също трябва да са на съответното ниво. Рехабилитаторите също са кът. Всички залагат на операциите, защото от тях се печели, а достатъчно центрове за рехабилитация няма.
Как можем да станем примамлива медицински дестинация според Вас, откъде трябва да се започне?
Откъдето сме силни. Има области, в които сме известни – зъболечението, очните операции. Това не са животозастрашаващи манипулации, пациентът веднага вижда ефекта от тях и когато е доволен – ще ни препоръча. Разбира се, това не е достатъчно. Ако искаме да излезем на пазара на медицинския туризъм в мащаб, трябва да има реклама – фокусирана за конкретен пазар, според нуждите му. Да се познават техните дефицити и това, в което ние сме добри и имаме изградени съвременни, модерни центрове. Необходимо е въвеждането на персонален здравен асистент, който да е референтна точка на пациента при неговия престой и се грижи за него по отношение на документация, планирани прегледи, изследвания, връзка с лекар специалист и други. Много лесно може да се случи медицинският туризъм в основните големи градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, където вече има изградени модерни клиники, хотели и летища.
Участието на България в международни изложения за здравен и медицински туризъм също е от значение. През Юни, 2024 г. предстои London International Health Tourism Expo June 28 11:00 - June 29. , като не сме имали участие досега. В заключение мога да кажа, че е изключително важна колаборацията между частния и публичния сектор, за да може България да излезе на картата на международния медицински и здравен туризъм.
