В Дунав традиционно живеят и речни риби като сом, шаран, бяла риба, щука, платика, мряна, скобар, распер и клен. Както и различни дребни и инвазивни риби - различни видове попчета слънчева риба, както и пренесените толстолоб и бял амур.
Река Дунав е най-голямата водна артерия на България и дом на изключително богато биоразнообразие. Когато обаче нивото на реката спадне до рекордно ниски или отрицателни стойности спрямо условната кота нула (както се случва при сегашните продължителни летни суши), водната екосистема е подложена на изключителен стрес.
Българският сектор на река Дунав поддържа над 70 вида риби и десетки видове мекотели. Сред тях са моруна, руска есетра, пъструга и чига - дребни до гигантски мигриращи риби, чийто улов в България е под безсрочна пълна забрана. Пресъхването на цели участъци от реката е критично за тези видове риби, и те са най-силно застрашени от изчезване, предаде БГНЕС.
В Дунав традиционно живеят и речни риби като сом, шаран, бяла риба, щука, платика, мряна, скобар, распер и клен. Както и различни дребни и инвазивни риби - различни видове попчета слънчева риба, както и пренесените толстолоб и бял амур.
Реката е дом и на местни миди, например, речна блатна мида, речна седефка, езерни миди, както и на видове инванзивни миди - китайска блатна мида, речна триъгълна мида, и азиатска мида.
Способността за оцеляване при екстремно маловодие зависи предимно от подвижността на вида. Например, рибите мигрират към по-дълбоките ръкави на реката, или към дълбоките речни ями, но по-едрите риби оцеляват, ако стигнат дълбоки води, а младите рибки често остават блокирани в плитчини.
За разлика от тях, обаче, мидите не са толкова подвижни и могат да изминат едва броени метри на ден чрез мускулестия си крак, като не могат да избягат от отдръпващата се вода. При бързо падане на нивото мидите остават на сухо върху оголеното речно дъно.
Основната опасност от засушаването не е просто липсата на вода, а веригата от физични и химични промени, които настъпват. Когато водата се отдръпне и оголи крайбрежните ивици и пясъчни острови, милиони миди остават блокирани на сушата. Слънчевата топлина бързо ги дехидратира и ги „изпича“. Мидите не могат да оцелеят повече от ден-два извън водата при високи летни температури.
Колкото по-плитка и бавна е водата, толкова повече се загрява от слънцето. Топлата вода физически задържа значително по-малко разреден кислород. При температури на водата над 26–28°C нивата на кислород драстично спадат, което води до задушаване на по-чувствителните риби (особено чигата и мряната). При спад на нивото реката се разпада на отделни ръкави и плитки локви. Рибите, останали в тези изолирани водоеми, бързо изразходват кислорода, стават лесна плячка за птици и хищници или умират от прегряване на водата.
Не само фауната страда от липсата на вода, но потопената речна растителност (макрофити), която служи за укритие и източник на кислород, изсъхва напълно при оголване на дъното. В останалите плитки води пък интензивното слънце и високата температура провокират цъфтеж на фитопланктона и токсични синьо-зелени водорасли, което допълнително влошава качеството на водата.
Разлагащите се тела на хиляди умрели миди и риби в плитчините отделят токсични органични вещества и амоняк, което трови останалата вода и предизвиква локални екологични мини-катастрофи.
И въпреки че Дунав е мощна река и главният ѝ плавателен канал запазва известна дълбочина, засушаването унищожава плитките крайбрежни размножителни зони. Това убива огромна част от мидите и младите риби, а възстановяването на популациите след такъв шок отнема години. IБГНЕС
