Живка Мантаркова, директор на Музея в Рилския манастир: Реставрираната магерница е един от новите акценти в нашите експозиции

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/zhivka-mantarkova-direktor-na-muzeya-v-rilskiya-manastir-restavriranata-magernica-e-edin-ot-novite-akcenti-v-nashite-ekspozicii/25570 SvobodnoSlovo.eu
Живка Мантаркова, директор на Музея в Рилския манастир: Реставрираната магерница е един от новите акценти в нашите експозиции

Живка Мантаркова, директор на Музея в Рилската света обител, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил.

Фокус: Госпожо Мантаркова, кои музейни експозиции са отворени за посещение в Рилската света обител към момента?

Живка Мантаркова: Мога да кажа, че всички музейни експозиции са отворени при нас. Отворен е Църковно-историческият музей, в който може да се видят една прекрасна църковна утвар, икони, плащеници, прочутият Рафаилов кръст, който е един от световните уникати. Вече е отворена и иконната галерия, в която се съхраняват творби от двете известни и прочути зографски школи на 19 век – Самоковска и Банска. В тази колекция има представени и критски майстори. Освен това там са и игуменските портрети. Това са портрети на едни от най-бележитите игумени на Рилската света обител през вековете. Отворено е и манастирското стопанство. В него може да се види мелницата, фурната и магерницата. Магерницата е един нов акцент в нашето стопанство. Отворена е и Хрельовата кула. Това е най-старата сграда, датираща от 14 век. В нея са влизали монасите във време на нападения. Това е било най-сигурното убежище в опасни ситуации. На разположение на посетителите е и етнографския музей с прочутите килими на трите килимарски центъра – Котел, Чипровци и Пирот. Могат да се видят националните костюми от различните региони на България, накити, съдове – четирите зали на този музей. Отворени са и възрожденските стаи на Копривщица, Чирпан, Кюстендил и Тетевен, които също може да се видят при нас. Тук ще кажа, че специално за етнографския музей и за възрожденските стаи посетителите трябва да се обърнат към църковно-историческия музей, от където може да си вземат билети и с една от пазителките да ги посетят, защото етажите на Рилската света обител са затворени за посетители. Посетителите могат да се насладят на красивите дарове, които Рилската света обител е получавала през вековете.

Фокус: Споменахте, че магерницата в манастирското стопанство е новият акцент, какво представлява тя?

Живка Мантаркова: Да, това е нашият нов акцент. Тя беше затворена в продължение на няколко години, поради проблеми в конструкцията. Тя вече е реставрирана и е включена в състава на манастирското стопанство. Входът е от Самоковската порта. Тя е от 1816 година, дело на един от най-големите български строители на 19 век – майстор Алекси от Рила. Той е наречен архитектон, защото сам си е правил плановете и сам е строил, с негови помощници. Уникална е със своята конструкция, прилича на шишарка. Тази конструкция е поемала пушека, когато е горяло огън, когато са готвили курбан за гостите. Пушекът е препращан към комин, който е уникален и е във вид на купол на височина от 24 метра. Това е ново нещо което може да се види в по-обновен и по-приличен и красив вид. Разбира се е запазено при реставрацията черният цвят на магерницата, защото това е автентичният цвят от пушека. Премахнати са саждите и наслагванията.

Фокус: При вас се съхранява и първият картонен глобус, какво представлява той?

Живка Мантаркова: Да, това е първият географски глобус, изработен от йеромонах Неофит Рилски – един от най-бележитите български писатели, книжовници, учени. Невероятно надарен човек, който малко хора знаят, че той е дошъл да рисува тук и то със своя приятел Димитър Молеров, който е от прочутата Банска школа. Той остава послушник, след това монах, учи в манастирското училище, а след това и в Мелник. Учи се при най-големите български учители. През 1836 година той изработва този първи географски глобус от дебел картон, който е подлепен с едни листи. Отгоре с черно мастило са наслагвани линиите, рисувано е, отбелязвани са отделните континенти и морета. Държавите на са отбелязвани. В манастирското училище той е използвал този географски глобус за своите часове по география.

Венцеслав ИЛЧЕВ

Свързано изображение

агенция "Фокус"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.