Цензура с държавен мандат

Каква свобода на словото е тази, при която само „официалната истина, одобрена от правителството“, е допустима?

Методи за контрол върху информацията се прилагат и в Европа, включително и в България

Демократичната фразеология губи своята морална валидност, когато започне да служи не за защита на свободата, а за камуфлаж на властова репресия. През последното десетилетие либералните институции в САЩ и Европа вместо да отстояват свободата, започнаха да я ограничават в името на привидно полезни цели - "борба с дезинформацията", "защита на разнообразието", “борба с климатичните промени“. Тази тенденция беше естествената кулминация на налагането на либерал-прогресисткия дневен ред като безалтернативна идеологическа и политическа матрица, което започна от САЩ и беше трансплантирано в Европа, където брюкселската бюрокрация се превърна в неин бастион. Изградена беше софистицирана публично-частна инфраструктура за системна, бюджетно-финансирана и институционално-координирана цензура срещу консервативните възгледи, медии и гласове.

Тази тревожна реалност се разкрива, например, в специалния доклад на Комисията по малкия бизнес към Камарата на представителите на САЩ, който беше публикуван през септември 2024 г., озаглавен: „Инструменти и жертви на цензурно-индустриалния комплекс”. Този доклад е обвинителен акт срещу либерал-прогресисткото управление, което не просто толерира, а организира, финансира и прилага информационен контрол срещу гражданите. От него става ясно, че федералните власти са изградили инфраструктура от договори, партньорства и програмни платформи, чрез които манипулират общественото мнение, елиминират неудобни възгледи и поддържат единен, либерал-прогресистки наратив в медиите. Сред основните актьори в този процес са NewsGuard и Publicis Groupe – частни корпорации, които изпълняват поръчки на американската администрация с пари от федералния бюджет. Така, например, с пари от Департамента по отбраната и от Държавния департамент на САЩ те създават системи за „оценка на медийна достоверност“ и „борба с дезинформацията“. Преведено от либерал-прогресисткия новоговор, това означава съставяне на черни списъци на медии и онлайн източници, които биват наказвани чрез демонетизация, деамплификация и филтриране. Потърпевши са предимно консервативни издания, които са част от демократичния спектър на обществото - The Federalist, Breitbart, Daily Wire и др., а също - и алтернативни на правителствения дискурс научни мнения за COVID-19, джендър идеологията, климатичната параноя.

NewsGuard използва комплекс от 9 критерия, според които всяка медия получава рейтинг от 0 до 100. Но тези критерии не измерват обективно истинност или достоверност. Те възнаграждават покорството към официалния наратив и наказват критиката, колкото и тя да е обоснована и легитимна. Медии, които поставят под съмнение политиките на Световната здравна организация (СЗО) или трансджендъризма, автоматично губят точки, независимо от научните източници, на които се позовават. Това не е проверка на факти, а идеологически контрол върху самото поле на допустимото знание.

Още по-тревожно е участието на Publicis Groupe – една от петте най-големи комуникационни корпорации в света, с централа в Париж и дълбоки връзки с правителства, технологични гиганти и международни организации. Според публичните данни, Publicis е получила над 1 милиард долара от федералната администрация на САЩ в последните две десетилетия. Само по времето на Джо Байдън, между 2020 г.-2023 г., над 250 млн. долара са им предоставени по програми за „информационно влияние“, „комуникация на кризи“, „антирадикализация“ и пр.

Publicis е партньор на СЗО, Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), USAID, Европейската комисия и редица медийни мрежи. Нейните продукти включват поведенчески модели на реакция, алгоритми за социално влияние и автоматизирани платформи за медийно наблюдение. Разполагат с технологии, които следят, маркират и филтрират съдържание в реално време. С други думи, това не е просто рекламна агенция, а финансирана с правителствени пари инфраструктура за социално инженерство, поставена в услуга на официалната власт.

По времето на Джо Байдън Publicis работи по поръчка на властите за “борба с дезинформацията за COVID-19” - създаване на онлайн инструменти, които автоматично премахват или ограничават публикации, противоречащи на препоръките на властта. Имат разработка на модели за предиктивно поведение, чрез които се следят цели демографски групи и се създават персонализирани съобщения, целящи промяна в социалното и политическо поведение.

Особено показателен е и съдебният иск, внесен от New Civil Liberties Alliance (NCLA) срещу Държавния департамент на САЩ и няколко федерални служби. В делото се посочва, че администрацията е създала и поддържала таен канал за комуникация с технологичните платформи, чрез който са предавани списъци със съдържание и личности, подлежащи на блокиране - лекари, конституционалисти, журналисти и консервативни анализатори, чийто единствен „грях“ е отклонението от официалния наратив на властта.

Делото разкрива, че агенции като Cybersecurity and Infrastructure Security Agency (CISA), съвместно с външни партньори като Stanford Internet Observatory, Graphika, NewsGuard и Disinformation Index, са създавали механизми за координация между държавата и социалните мрежи, чрез които се осъществява прокси-цензура, маскирана като опазване на "общественото здраве", "националната сигурност" и "цифровата хигиена". Резултатът обаче е потискане на инакомислието.

Каква демокрация е тази, в която държавата, в сговор с корпорации, изгражда инфраструктура за масова цензура? Каква свобода на словото е тази, при която само „официалната истина, одобрена от правителството“, е допустима, а всичко друго се третира като заплаха, подлежаща на репресия?

Отговорът е само един: това не е свобода, а нова, дигитална форма на идеологическа диктатура – високотехнологична, алгоритмична, маскирана. Това е новото лице на репресията – лицето на Big Tech, Big Government и Big Media в “свещен съюз” срещу свободната мисъл. Тази система беше експортирана в глобален мащаб. Чрез програми на USAID, соросовото „Отворено общество“ и мрежи като International Fact-Checking Network, такива методи за контрол върху информацията се прилагат и в Европа, вкл. в България. „Неправилните“ медии с патриотични, християнски или евроскептични позиции целенасочено, без реални основания и обективни критерии, се приравняват към реалните дезинформационни ресурси, които се опитват да облъчват социалните мрежи. Държавно-финансирани неправителствени организации провеждат медиен “мониторинг” и „фактчекинг“, с който легитимират правителствената цензура. Това е част от глобалната цензурна матрица, която се поддържа отвъд океана.

Именно тази система, изградена от Ancien Regime, започна да разгражда 47-ят президент на САЩ Доналд Тръмп. Защото няма демокрация без свободно слово. Няма република без плурализъм. А когато властта – дори и демократично избрана – започне да определя кое е „истина“ и кое „опасна реч“, тя престава да бъде представител на народа и се превръща в негов потисник. Последните години са сериозно предупреждение, че цензурата не идва само с авторитарни режими и военни диктатури. Днес тя идва и с алгоритми, доклади, международни кампании и рейтингови агенции. Идва с усмивка, с лозунги за „здраве“, „сигурност“ и „информационна чистота“. Но под тази външност прозира единствено стремежът към контрол чрез страх и подчинение. И ако обществото не отговори на тази заплаха с критично слово, морална непримиримост и правни действия, то ще загуби не просто правото да говори, но и правото да бъде свободно. 

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

trud.bg