Д-р Филип Щайнберг: Вертикалният коридор е стратегически за сигурността на България и Източна Европа

Той призова България и държавите от Източна Европа да ускорят диверсификацията на енергийните си източници.

Енергийната устойчивост ще бъде определяща за икономическата и геополитическата сигурност на Европа през следващите години. Това заяви в интервю за БГНЕС германският енергиен експерт д-р Филип Щайнберг, бивш генерален директор по енергийна сигурност в германското министерство на икономиката и климатичните действия, който играе ключова роля по време на енергийната криза в Европа през 2022 г., след прекъсването на доставките на руски газ.

Той призова България и държавите от Източна Европа да ускорят диверсификацията на енергийните си източници, да намалят зависимостта от внос на изкопаеми горива и да инвестират в по-интегрирани и устойчиви енергийни системи.

Д-р Щайнберг постави акцент върху необходимостта Европа да изгради по-самостоятелен енергиен модел на фона на войната в Украйна, напрежението в Близкия изток и нестабилността на световните енергийни пазари. Според него именно зависимостта от външни доставки прави европейските икономики уязвими при геополитически кризи.

„Когато има конфликти – като затварянето на Ормузкия проток или руската война срещу Украйна – това води до шокове на енергийния пазар, до по-високи цени и дори до недостиг“, предупреди той.

По думите му устойчивостта означава Европа да използва в много по-голяма степен собствените си енергийни ресурси – вятърна, слънчева и в определени случаи ядрена енергия. Според д-р Щайнберг това е единственият дългосрочен механизъм за ограничаване на зависимостта от глобалните пазари на горива.

Германският експерт подчерта, че няма универсален модел за енергиен преход и всяка държава трябва да намери собствен баланс според структурата на икономиката и ресурсите си. Той обаче е категоричен, че бъдещето е в интеграцията на системите, децентрализираното производство и ускореното развитие на възобновяемите енергийни източници.

Според него критиките към Европейската зелена сделка са свързани основно с разходите и опасенията за конкурентоспособността на европейската индустрия. Въпреки това д-р Щайнберг смята, че „Зелената сделка“ не трябва да бъде изоставяна, а адаптирана.

„Да, необходимо е „Зелената сделка“ да бъде преразгледана и направена по-гъвкава“, заяви той, като подчерта, че преходът към по-чиста енергия не е само въпрос на декарбонизация, а и на икономическа устойчивост.

Експертът смята, че възобновяемите енергийни източници в дългосрочен план ще доведат до по-ниски цени и по-голяма стабилност за бизнеса и домакинствата.

„Няма евтино енергоснабдяване“, каза д-р Щайнберг, но допълни, че именно вятърната и слънчевата енергия са най-рентабилните източници в перспектива.

Той се спря и на Вертикалния газов коридор, преминаващ през България. Според германския експерт проектът има ключово значение не само за диверсификацията на доставките, но и за стратегическата устойчивост на целия регион. „Смятам, че това може да бъде важна мярка за дълбока диверсификация на България и Източна Европа“, заяви д-р Щайнберг.

Той определи коридора като важен инструмент за гарантиране на енергийната сигурност в Югоизточна Европа и подчерта, че подобни инфраструктурни проекти имат значение и за сигурността на НАТО.

„Устойчивостта е изключително важна тема и за НАТО, а подобни проекти могат да засилят устойчивостта на Алианса и на въоръжените сили“, посочи германският експерт.

Европа навлиза в период, в който енергийната политика вече не е само икономически въпрос, а стратегически фактор за сигурността, конкурентоспособността и политическата независимост на континента, обобщи д-р Филип Щайнберг. І БГНЕС