Диян Стаматов, директор на столичното 119-то училище „Акад. Михаил Арнаудов“: Учебният материал е доста повече от този, който децата могат да усвоят

Около българската образователна система от години се водят дебати, които не приключват с конкретни решения. Държавата сякаш само маркира интерес към темата, злободневните проблеми изтикват от програмите на политическите партии нуждата от сериозна реформа в училище. Какви са основните приоритети в образованието, защо децата ни са все по-агресивни и успяват ли да усвоят огромния учебен материал питаме Диян Стаматов.

- Г-н Стаматов, върви отново дебат дали да има един общ учебник за всички училища по български език и литература, история и география. Вие на какво мнение сте?
- Дебатът за единия учебник отново се отвори. Последно през 2013 г. имаше подобен, повдигнат от различни политически сили. В настоящия момент повечето директори и учители са на мнение, че сегашният формат с многообразие на учебници е много по-подходящ, по-работещ и по-смислен с оглед на това. Плурализмът на мнения би затруднил събирането на уникален авторски колектив, който да създаде един-единствен учебник, както по български език, така и по история, и география. Добре е в настоящия момент да продължи практиката, натрупана през последните десетина и повече години за голям брой изборен вариант на учебници.
    
- Изостава ли нашето училище от съвременното преподаване и световните иновации?
- Със сигурност отстрани изглежда, че в образованието в България нищо не се е променило. Реалността, обаче, вътре е различна. Промяната в днешното образование е толкова значима, че не бих казал, че има нещо общо с това преди 15 и повече години. Свикнахме да повтаряме, че българското образование е лошо. Ако се огледаме в близкото европейско образование, ще се убедим, че нещата не са точно така. Виждаме във Франция протести на ученици, родители и учители, които констатират, че тяхната образователна система е драматично изоставаща и технологично много назад. През последните 10 г. българската система като инфраструктура направи една много голяма крачка напред. В момента във всяко българско училище има по няколко стем кабинета, има поне един сериозно оборудван компютърен кабинет, има много добър интернет и уайфай - неща, които са мечта за много европейски училища и това не е илюзия, това е реалност. Тя е факт, благодарение на управлението, както в страната, така и на локално ниво във всяко училище. В моите срещи с много директори от цялата страна ги умолявам да не дават възможност на „злите сили“ да повтарят, че образованието в страната е лошо, защото те са много по-гръмогласни, отколкото практическият опит на всеки учител, който дава от себе си максималното. За 3 години в българските училища има повече от 2400 стем кабинети. Наличието им означава промяна в начина на преподаване, възможност за гъвкавост между т. н. интердисциплинарни връзки между отделните предмети, възможност на ученика да му бъде и интересно. Все неща, които отличават българската образователна система от константната консервативност, за която сме свикнали да повтаряме, че нищо не се променя в училище.
    
- Достатъчно уважаема ли е професията учител?
- Категорично мога да кажа, че учителят в момента не се уважава, докато преди 30 г. той беше поставен на почит и неговата дума се чуваше постоянно. Това, което той казваше, това се случваше. Сега не е така. Учителят в днешно време е една много по-различна институция. На много места никой не слуша учителите и има много примери за агресия, свързана с поведението на родители по отношение на учителите, има неуважение от страна на учениците. Дълго време - от 2000 до 2015 г. образователната ни система изоставаше чисто финансово, което намери своето реално отражение върху неуважението на тази професия. След това имахме един 9-годишен период, в който финансирането драстично се промени и много неща се случиха. Но това не успя да върне уважението към учителската професия и забелязваме сериозен дефицит на кадри.

- Заплащането ли е основният проблем за недостиг на учители?
- Категорично заплатите са основната причина. Един учител по математика, физика или химия много по-лесно би могъл да преживее, ако работи в частен бизнес и получава възнаграждение, отколкото в сферата на училищното образование, където е ясно, че ще има сигурност, но заплатите са на базата на минималните за страната. Трудно е да се обясни, че даскалът има своето призвание да бъде такъв. Ние имаме в момента и друго поколение от учители, които растат сега заедно с връстниците си и няма как да разчитаме на онзи даскалски подход, който е бил преди години и е имало висока степен на търпение. Именно поради това възнагражденията на младите учители са основната причина за дефицита на някои специалности
    
- Каква е разликата между учениците преди 20 години и сега?
- Изключително голяма. Преди 20 години нямахме онова устройство, което променя днес драстично образованието във всяка една секунда - мобилният телефон. Нямахме интернет, нямахме онези приложения, които днес дават съвсем друг поглед върху образованието въобще. Нямахме УТС, нямахме „Школо“, нямахме дигитални платформи. Тоест ученикът днес има възможност много по-лесно да учи, стига да иска. Преди имаше само хартиен учебник. Ето тези малки разлики, които, обаче, се натрупват, дават възможност на всяко едно семейство да погледне по различен начин към образователната система и на ученика да му е далеч по-лесно. Днес, обаче, виждаме как постоянно се повтаря, че на него трябва да му е само интересно. Това е една много неправилна гледна точка, защото няма как това да стане, когато ученето е истински къртовски труд.

- Социалните мрежи пречат или помагат на децата?
- В началото много помагаха - за социализацията, за нов поглед към света. Постепенно обаче се натрупаха сериозни, губещи времето приложения, като Тик-Ток, които направиха отрицателно въздействието върху поведението на учениците. Те следват примери от различни точки на света, които са свързани с опасности за живота им и в тяхното възпроизвеждане се получават последици, които понякога са доста отрицателни. Все по-често се повтаря в европейската образователна система необходимостта от сериозни забрани, дори цялостно забраняване на използването на социалните мрежи. В България вече две години и половина дебатираме дали да се забранят или не социалните мрежи. Това, до голяма степен, води след себе си до проблем, тъй като няма нито един учител, който да бъде толкова интересен, колкото онова, което има в социалните мрежи. И с всеки изминат ден те, от една страна, стават все по-отрицателни за образователната система и от друга - все по-безполезни за нейното качествено развитие, както и за самия ученик.

- Не мислите ли, че сегашните ученици имат повече отговорности и са по-натоварени от връстниците си преди години?
- Днешните подрастващи имат много по-голяма възможност за свобода, но и отговорността на т. н. предприемачество, което е част от днешното поколение. Една от частите в образованието, която е длъжник на учениците, е предприемачеството, което не е толкова застъпено като преподаване, а то е необходимо, защото резултатността от ученето е всъщност накрая да има един щастлив, подготвен ученик, но и човек, който да направи много по-печелившо бъдещето си. А то е такова, когато има някакъв формат на дейност, на работа, на бизнес. Отговорността на подрастващите след 16 г. е много по-голяма, отколкото преди 10-15 г. Повечето от тях започват работа и то не само в малките населени места. В училището, което управлявам, 16-18-годишните ученици в центъра на София отдавна вече работят и техният труд е част от семейния бизнес и семейната финансова възможност. Това е една сериозна промяна, както в трудовия пазар, така и в семейния бит изобщо. Това не пречи на тяхното учене, на подготовката им за висше учебно заведение. Така че възрастовата картина на днешните ученици е много по-различна от тази на връстниците им от близкото минало.

- А не са ли децата безкрайно претрупани с огромно количество информация в училище?
- Учебният материал е доста повече, отколкото би могъл да бъде научен от учениците и това е, защото постоянно в годините се натрупваха все повече учебно-съдържателни единици, а нищо не се махаше. Ето това е една от необходимостите от т. н. образователна реформа, която е редно да се случи максимално скоро, за да бъде практично, смислено и съвременно учебното съдържание в учебните програми, за да се запази по-скоро практичната част от преподаването.

- Има ли достатъчно извънкласни дейности, с които училището да привлече децата?
- През последните 2 години в страната има една голяма програма, свързана с извънкласни дейности и занимания, така наречените някогашни кръжоци. Това тяхно възобновяване дава възможност за различни занимания, които да са първата стъпка към по-нататъшното им сериозно разширяване, както чисто финансово, така и съдържателно по отношение на извънкласните дейности. Тази възможност създава условия за надграждане на стандартните учебни часове с много по-интересни, забавни и полезни за подрастващите неща. И тази година това е заложено в бъдещия бюджет като надграждаща финансова възможност за всяко едно от учебните заведения в страната, което е доста положително.

- Защо виждаме толкова агресия и насилие сред тийнейджърите през последните години?
- Подрастващите днес имат за пример това, което е в социалните мрежи. А там какво имаме - първи живот, втори живот, трети живот, едва ли не животът е безкрайност и няма ценност. Те виждат това в почти всяка една от игрите - животът приключва и започва новият. И това в пряка връзка с много насилствени формати, които нямат край. И един от отрицателните феномени на днешната агресия се намира точно в това, което се забелязва в социалните мрежи. Това е една от причините. Другата е липсата на постоянна елементарна комуникация между различните поколения в семейството. Без значение дали градът е малък или голям, много често забелязваме липса на каквато и да е комуникация между всички, които живеят в една семейна среда в подрастващите. До такава степен, че всеки си прави каквото си иска и накрая се стига до подобни форми на неправилно поведение, което сме свикнали да наричаме агресия.
    
- Никъде не споменахте отговорността на учителите.
- Естествено, че учителите имат много сериозна и отговорност, и ангажираност по отношение на добри примери и много стабилни разговори по отношение на доброто. Много е лесно да се правят лоши неща и го знаем. Но правенето на добро ежедневно и постоянно от ученика може да се реализира само през поведението на учителя. И тъкмо тук е ролята на училището да прави различни неща, които така или иначе по различни причини не се случват в обществото ни. Тоест да поеме ангажимента на обществото там, където нещо се е счупило. Това, обаче, е доста трудно, защото за пореден път отговорността се прехвърля само и единствено върху училището.

- А има ли България ясна национална кауза по отношение на образованието?
- Има насока, която е свързана с образователната дейност, но, за голямо съжаление, все още не се забелязва истинска обединителна надпартийна кауза, която да се следва. И това се вижда във всички дебати, свързани с промяната на образователната система в една или друга посока. Обикновено има дебат в противоположност на идеите, но няма обединяване, поради което няма и промяна в националното законодателство в траен формат. Всичко е все още на ниво разговори с основната идея да се достигне до някакво разрешаване и промяна в образователната политика.

- Образованието трябва ли да е от основните приоритети на държавата?
- Промяната на образователните дейности за мен е изключително важен приоритет, защото той е свързан с посока промяна на поведението на учениците, елиминиране на отрицателните поведенчески реакции, да се промени образователната дейност по отношение на олекотяване на учебните програми, да се променят учебниците, ако това е необходимо. Дебатът, който върви през последните години, е свързан с добродетелите и ценностите и също трябва да стигне до своя консенсус. Все неща, които, за да се случат, трябва да има необходимия политически консенсус, иначе няма как да стане.

Диян Стаматов е завършил биология и педагогика на преподаването в СУ “Климент Охридски”. Бил е учител и зам.-директор, както и директор на 8-мо и 150-то училище в София. От 20 г. ръководи столичното 119-то училище “Акад. Михаил Арнаудов”. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. беше зам.-министър на образованието. В периода 2019-2023 г. е общински съветник в София. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.

trud.bg