Доц. Атанас Георгиев: България не трябва да бъде само сглобяващ цех на Европа

https://svobodnoslovo.eu/index.php/bulgaria/doc-atanas-georgiev-balgariya-ne-tryabva-da-bade-samo-sglobyavasht-ceh-na-evropa/206436 SvobodnoSlovo.eu
Доц. Атанас Георгиев: България не трябва да бъде само сглобяващ цех на Европа

Страната има потенциал да участва в производството на нови енергийни технологии и критични суровини, но бъдещето на индустрията зависи от инвестициите в наука, технологичния трансфер и предвидимите регулации.

България разполага с индустриална база, научен потенциал и традиции в добива и преработката на суровини, които могат да се превърнат в основа за по-висока икономическа конкурентоспособност. Наличието на ресурси обаче не гарантира автоматично индустриално развитие. Между енергийната обезпеченост и създаването на добавена стойност стоят енергийната сигурност, предвидимата регулаторна среда, достъпът до технологии и способността на икономиката да привлича инвестиции.

Това е една от основните тези на доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за БГНЕС, посветено на новата му монография „Енергетика и индустрия. Ресурси, пазари и конкурентоспособност“.

Според доц. Георгиев пътят от наличието на енергийни ресурси до тяхното превръщане в брутен вътрешен продукт преминава през няколко последователни етапа. На първо място е гарантирането на енергийната сигурност, следвано от създаването на пазарна и регулаторна среда, която насърчава инвестициите. Не по-малко съществен е достъпът до технологии и знания, позволяващи ресурсите да се превръщат в полезни енергийни услуги за иновативна икономика.

„Понякога ни пречи скоростта, понякога навикът и използването на стари модели в бизнеса и регулациите. В настоящата геополитическа обстановка обаче най-сериозната пречка са високите цени на енергийните ресурси и противопоставянето, което отблъсква инвестиции. Когато сигурността на доставките и функционирането на пазарите са под натиск, реализацията на следващите етапи от конкурентоспособността става много по-трудна“, посочва доц. Георгиев.

Регулациите – бариера пред индустриалните иновации

Показателни за значението на институционалната среда са два български индустриални казуса, включени и в монографията. Първият е инвестицията на голямо индустриално предприятие в декарбонизация и екологизация на производството, включваща осигуряване на собствена електроенергия и модернизация на производствени съоръжения. Другият е проектът на „Девня Цимент“ за улавяне на въглероден диоксид от производството и съхранението му в геоложки формации. Въпреки полученото финансиране от Европейската комисия реализацията му се забавя заради недостатъчно подготвена регулаторна рамка и липса на координация между институциите.

„Когато трябва да се приложат нови технологии и иновации, регулациите и институционалната подкрепа често не са достатъчно добри“, отбелязва деканът.

Като възможен инструмент той посочва т.нар. регулаторни „пясъчници“ (regulatory sandboxes) – специални режими, в които иновативни технологии могат да бъдат тествани и внедрявани пилотно, без да попадат в ограниченията на съществуващите правила, създадени за традиционни производства. Сред перспективните решения са малките модулни реактори и новите технологии за съхранение на електроенергия, включително чрез сгъстен въздух и гравитационни системи.

Критичните суровини и индустриалната основа на България

Страната има реални предпоставки да участва в европейските вериги за доставка на критични суровини. Доц. Георгиев се позовава на изследване, осъществено от учебно-научната лаборатория NetZeroLab на Стопанския факултет със съдействието на специалисти от Геолого-географския факултет на Софийския университет. То оценява потенциала за добив и преработка на критични суровини в България като значителен.

Според него по-доброто използване на европейските законодателни инструменти, включително Акта за промишленост с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act), може да създаде условия за развитие на нови производства. Това обаче изисква преодоляване на продължителните регулаторни процедури и затрудненията при екологичните оценки.

Доц. Георгиев подчертава, че България все още има силни позиции в минното дело, цветната металургия и преработката на метали. Сред индустриалните центрове и предприятия, които поддържат тази база, той откроява Средногорието и производители като „Аурубис“ и КЦМ.

Тази индустриална основа обаче е подложена на нарастващ натиск от високите цени на електроенергията и въглеродните квоти. Доц. Георгиев предупреждава, че част от енергийната интензивност на българската икономика произтича от самата структура на производството, а не непременно от ниска ефективност.

„Необходимо е да не загубим индустриален сектор, който има все по-голямо глобално значение. При някои производства, например при електролизата за получаване на катодна мед, потреблението на електроенергия е обусловено от самия технологичен процес и не може да бъде намалено произволно“, обяснява той.

Науката трябва да се превърне в индустриална стойност

Като стратегическа посока за България доц. Георгиев определя по-тясната връзка между научните изследвания и бизнеса. Според него страната разполага със силни научни звена и учени, но е необходимо резултатите от изследователската дейност да намират по-пряк път към производството и създаването на нови продукти.

Той откроява и възможностите на цифровите технологии и изкуствения интелект за оптимизация на производството и потреблението на електроенергия, както и привличането на нови технологични производства в Европа и България, включително чрез партньорства с китайски компании.

В тази перспектива технологичният трансфер не трябва да се изчерпва със сглобяване на готови изделия. България има интерес да участва в самия иновационен и производствен процес, включително в изследователската дейност.

„Ключовото е България да не бъде само производствено звено, а да участва в иновационния процес – от момента, в който научното знание намира приложение в индустрията, до самите производствени процеси и изследователската дейност, свързана с тях“, подчертава доц. Георгиев. І БГНЕС

5 Коментара

Валентин Любенов

2 hours before

Да,със сигурност е така.И това го знае всеки второкурсник-икономист. Икономика не се гради върху "сглобяване", а върху производство "от-до". За съжаление през последните 30 години се заложи на първия модел,защото е значително по-евтино за външните "инвеститори".

Коментирай

Късно е, чадо

1 hour before

България имаше нещастието да преживее две събития, които доведоха до нейното сегашно положение. Първото бе приватизацията при Иван Костов, което бе свързано с брутално унищожаване на всичките заводи и активи от соца. Второто бе 15-годишното управление на ГЕРБ и Б. Борисов, активно подкрепяно от елита в Германия като канцлерката Меркел и председателя на ЕНП Вебер. През това българското общество бе масово опростачено, каквото имаше като бизнес бе закрито, най-умишлено бяха избити малките стада от крави, овце и кози за да няма конкуренция на германските вериги. Сега България има амортизирана водопреносна мрежа и язовори, амортизирана енергопреносна мрежа и АЕЦ, който ще престане да функционира след няколко години. Никаква индустрия не може да бъде развивана при това положение.

Коментирай

Американоевропейски изроди

57 minutes before

Моментално напускане на ЕС

Коментирай

Американоевропейски изроди

56 minutes before

Моментално

Коментирай

Държавата България

32 minutes before

България има потенциал в авангарда на науката, но трябва да си цени кадрите . Иначе ще бъде обслужващ персонал .

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.