Представяне и на книгата “Живот и смърт във Второто българско царство”
Българите в този район не са много, но са особено активни
През последните двайсетина години е модно назначените у нас посланици на чужди държави задължително да посещават Перперикон. Преди време един от бившите посланици на Германия в София ми бе казал, че, когато попитал преди да дойде в България какво първо трябва да види у нас, му казали - свещения скален град Перперикон. Затова и аз съм много развълнуван, когато през лятото Катя Бялкова, председател на културното сдружение “Малката България” в Мюнстер, се изкачи на Перперикон по време на разкопките и ме покани там. Динамичната хасковлийка е основен двигател, домакин и организатор на много събития, свързани с поддържането на духа на българщината у нашите сънародници в Германия. А сега е решила да направи уникален културен форум под надслов “Докосване до планината на Орфей”.
Речено-сторено. През октомври завършвам четиримесечните разкопки на скалния град и ето, че на 7 ноември, летя за славния град Мюнстер. Почти нямам време да се подготвя, както правя обикновено преди пътуване в чужбина. От университетските си знания помня, че Мюнстер е град в провинция Северен Рейн-Вестфалия, има важно значение за германското минало, а името му произлиза от латинската дума monasterium (манастир). Допълвам тези бегли спомени с кратка историческа справка за града. Мюнстер е основан от франкския мисионер Лудгер, който създал тук манастир по заповед на император Карл Велики на мястото на старо саксонско селище. През 805 г. официално става епископско седалище, а през 1170 г. получава статут на град. Благодарение на стратегическото си разположение, той се превръща в мощен търговски център и водещ член сред градовете на средновековния търговски съюз Ханза.

Пред катедралата “Св. Павел” в Мюнстер.
По време на Реформацията през XVI в. Мюнстер става арена на радикално религиозно движение. През 1534-1535 г. анабаптистите превземат властта и установяват тоталитарната Мюнстерска комуна, премахват парите, въвеждат многоженството и конфискуват имуществото на гражданите. Накрая обаче католическият епископ си връща града след тежка обсада, а лидерите на движението са екзекутирани. Техните тела са изложени в железни клетки, окачени на кулата на църквата “Св. Ламберт”. Тези клетки стоят там и до днес като историческо предупреждение за бъдните поколения.
В световната история Мюнстер влиза като мястото, където се подписва прочутия Вестфалски мирен договор. Този политически акт затваря една от най-кървавите страници в историята на Стария континент от XVII в. и слага край на Трийсетгодишната война. Особено важно е, че с него се поставят основите на съвременната система от суверенни държави в Европа.
През 1815 г. градът официално става част от Кралство Прусия и се превръща в административен център на провинция Вестфалия. Поради стратегическото значение за нацистка Германия, по време на Втората световна война около 91% от историческия център на Мюнстер са разрушени при съюзническите бомбардировки. След войната местните жители вземат смелото решение да възстановят стария град и най-вече красивия площад Prinzipalmarkt в оригиналния му вид, вместо да строят модерни сгради. Днес Мюнстер е известен като един от най-големите студентски центрове в Германия и неофициалната “велосипедна столица” на страната.
Българите в този район на Германия не са много, но са особено активни, водени от неуморимата Катя Бялкова. От години през пролетта те правят фолклорен фестивал, на който е идвала като вицепрезидент днешният президент на България г-жа Илияна Йотова. А сега Катя се е заела да направи един истински културен форум, посветен на богатата история и традиции на Родопа планина. През двата дни на това събитие на 7 и 8 ноември музикалният фон се осигурява от прекрасните изпълнения на прочутото трио “Тенорите”. Писателката и общественичка Лилия Оверман е подготвила цял панел с книгата си “Икарски истории на духа. Вдъхновяващите българи”, фокусиран върху темите за Родината, принадлежността и силата на българските корени отвъд граница. В конферентната зала са изложени прекрасните картини на цяла преяда талантливи художници - Валери Цветков - Валдиц, Александър Цветков и Каталина Василева. Преставя ги младия изкуствовед Явор Кондов, който със задълбочените си знания, добити в италианските университети, прави великолепен анализ на творчеството им.
Така се достига до кулминацията - представянето на Перперикон от мен и на една книга на прочутия хирург д-р Христо Алексиев, съдружник в известната германска клиника “Facharzt Klinik Hamburg” и собственик на самостоятелен здравен център в крайморския град. В България докторът е известен с филантропските си действия като изграждането на модерен медицински център в с. Якимово (област Монтана), открит през октомври 2019 г. Но безспорно най-великото му дело е благотворителната дейност в подкрепа на каузите на отец Иван от Нови хан, с която стана известен в цяла България.
Моите изяви на културния форум са няколко. Разбира се, основната е представянето на Перперикон, което предизвиква изключителен интерес у присъстващите българи и германци. И няма как да е иначе, защото успявам да им разкажа подробно за най-новите открития, случили се през лятото на 2026 г. Въпросите валят и аз разбирам колко важно е по-честото общуване с нашите сънародници зад граница. В много отношения те са по-големи патриоти от нас, които живеем в Родината.
Наред с Перперикон, голям интерес предизвиква представянето на най-новата ми книга - “Живот и смърт във Второто българско царство”. Както читателите вече знаят, това е третият том от Панорамата на Второто българско царство, която създавам през последните години. Българите от Мюнстер бяха първите, които държаха в ръце книгата, още преди тя да бъде официално представена в София на 12.11.2026 г. В германския град тя дойде буквално от печатницата. Огново имаше бурна дискусия, която ме учуди със задълбочените познания по българска история на мнозина от присъстващите.
Два дни са изключително малко време, но все пак отделям два часа, за да видя прекрасния старинен Мюнстер, възстановен след войната от трудолюбивите си жители. Разходката започва от готическата църква “Св. Ламберт” с прочутите три железни клетки за анабаптистите, окачени на кулата є през 1536 г. Тъй като е неделя, се наслаждавам на прекрасната литургия с божествената музика на органа, а после отивам в Домуса - катедралата “Св. Павел”. Монументалната базилика е от 1225 - 1264 г. и съчетава късния романски стил и ранната готика. Тя е третата катедрала на това място, като първата е била заложена още в 805 г. Специално внимание обръщам на известния Астрономически часовник от 1540-1542 г., който е истинско чудо на ренесансовата наука.
Накрая излизам на централния площад Prinzipalmarkt - историческото ядро на Мюнстер. Площадът е обграден от 48 уникални сгради с тесни, островърхи фасади и характерни аркади с колонади на партерните етажи. Този тип градско планиране отразява възхода на занаятчийските гилдии и търговския съюз Ханза, в който Мюнстер играе водеща роля. Върхов шедьовър на готическата светска архитектура там е сградата на Кметството с монументалната фасада, завършена около 1389 г. Влизам в неговата “Зала на мира” (Friedenssaal), в която именно на 24 октомври 1648 г. е подписан Вестфалският мирен договор, сложил край на Трийсетгодишната война.
Часове по-късно летя за София и си мисля, че, улисан в пътешествия до далечни и екзотични страни, напоследък съм позабравил добрата стара Европа. А там има още много забележителности, които не съм видял.
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
