Държавата дотира едва 23% от стойността на медикаментите
В България болните финансират 36 на сто от лечението си, в Европа дават - 16-17%
Сериозно доплащане има и при извънболничната помощ
Българите доплащат рекордните за ЕС 36% от джоба си за здравеопазване поради ниското публично финансиране, което покрива едва 63% от общите здравни разходи. Това коментира пред “Труд news” здравният икономист Аркади Шарков, позовавайки се на данни на Евростат. За сравнение той изтъкна, че в останалите държави от ЕС доплащането е в рамките на 16-17 на сто.
Основният двигател на това финансово бреме за българите са лекарствата, които съставляват над две трети от личните разходи на домакинствата. Причината е, че държавата плаща едва 23% от стойността на медикаментите (при 59% средно за ЕС), позитивният лекарствен списък е силно ограничен, а ДДС-то върху тях е сред високите в ЕС - 20%. Сериозно доплащане има и при извънболничната помощ, където публичните средства покриват само 58% от разходите в сравнение със 77% в съюза.
Освен за лекарства, другото голямо перо за доплащане са консумативи, стентове, стави или други материали. НЗОК заплаща изцяло или частично определени групи изделия (напр. в кардиохирургията, ортопедията и урологията). Ако изберете по-скъп модел или такъв извън списъка, доплащате разликата. Най-често се доплаща при смяна на стави, за които касата плаща най-евтините. При смяна тазобедрена става касата покрива до 750 евро, а високотехнологичните изделия са 2000 и 3000 евро. Разликата се поема от пациента.
Друг пример са очните операции - при катаракта касата не заплаща стойността на вътреочните лещи. Пациентите избират вида на импланта, който заплащат от джоба си. Цените им стигат до 2500 евро.
Доплащане има за консумативи при всички високотехнолотични операции - при интервенции с робот пациентите плащат между 1500 и 3 000 евро. Такава е стойността на специфичните еднократни консумативи и инструменти за роботизираната система.
Допълнителни такси се плащат при хирургични интервенции или раждане - изискването е те да са регламентирани в болничните листи.
Пациенти коментират в социалните мрежи, че освен регламентираните има и много нерегламентирани плащания и като примери посочват суми, които плащат за смяна на памперс на лежащо болни близки, или за тоалет на такива болини.
“Факт е, че има доплащане, факт е, че пациентите няма как да са доволни от това, защото много често не знаят точно за какво доплащат”, коментира преди дни здравният министър Катя Ивкова.
Проучване, поръчано от БЛС показа, че всеки втори българин доплаща за здраве. И че основно се доплаща за лекарствата, следвани от прегледите при личен лекар или специалист.
От БЛС настояват за 25% увеличение на средствата за здравеопазване и отправят предупреждение за задълбочаващи се проблеми в системата. Освен това призовава за централизирана система за определяне и проследяване на цените на лекарствата, използвани в болничната помощ.
От Българската болнична асоциация отчетоха, че за периода 2021-2025 г. е регистрирано средно 85% увеличение на разходите на лечебните заведения. Предупредиха, че публичното финансиране изостава от тези пазарни реалности. Припомниха, че голяма част от клиничните пътеки са недофинансирани. По данни на БЛС става въпрос за 77 на сто от клиничните пътеки.
Най-фрапиращи примери са тези с рехабилитационните пътеки, както и тези за дългосрочни, и палиативни грижи, където инвестицията, която държавата трябва да направи с оглед застаряващото население е голяма. Недостиг на средства има и в пътеките в областта на акушерство и гинекология, уши-нос-гърло, неврологични, неврохирургични, реанимационни, както и пътеки, в които има заложени скъпи медицински изделия, които не се финансират напълно.
По 2 000 евро за пирони и фиксатори
Болничното лечение става лукс
ДАНИЕЛА ФАРХИ
ТРУД NEWS, ВАРНА
Лечението в болница в някои случаи се превръща в непосилен лукс, споделят препатили пациенти от Варна. Причината е, че за множество операции в ортопедията, кардиологията и неврохирургията са необходими скъпи консумативи, които здравната каса не покрива или заплаща частично. Такива са модерните стентове, отделящи медикаменти. Те струват между 100 и 300 евро, но безплатен е само базовият вариант. Същото важи за различни хирургични ушиватели, специализирани платна за херния и други. Солени сметки плащат пациентите при счупване на крайник. Касата заплаща операцията, но не и различните пирони и фиксатори, чиито цени тръгват от 1000 евро и достигат до 1800-2000 евро. Ако случаят не е спешен, интервенцията се планира и извършва, след като близките представят фактура за скъпото изделие.
Отделно масова практика е на санитарките да се броят пари на ръка, за да обгрижват по-бързо обездвижения пациент. Солидни суми изисква още лечението на декубитални рани, които често получават възрастни хора след операция. НЗОК плаща за най-обикновените превръзки за 10 дни годишно, а обичайно раните се затварят доста по-бавно. Модерните превръзки и гелове седмично трупат по 100-130 евро към сметката, като лечението продължава и след напускането на болницата. Докато пациентът е вътре, здравното заведение няма право да му иска пари за консумативи. Случва се обаче близки да купуват катетри и превръзки с обяснението, че в момента липсва точно необходимия за болния размер.
Съвсем легално престоят в болница се оскъпява още, ако пациентът държи да бъде опериран от конкретен лекар. Изборът му във варненските болници струва 255 евро, а изборът на екип - 460 евро. Родилните домове и част от клиниките предлагат и ВИП-стаи. Престоят в тях струва от 50 до 215 евро за денонощие.
Д-р Ивайло Митковски, ортопед:
Само у нас пациентите доплащат импланти
България вероятно остана единствената европейска страна, в която пациентите трябва да доплащат големи суми за различни импланти. Дори в Северна Македония вече не е така. Това влияе върху възможностите и качеството на лечението. Здравната каса покрива частично тези скъпи изделия и не всеки може да си позволи подмяната на колянна, раменна и тазобедрена става. При счупвания на крайници също се налага да правим импровизации и да гипсираме под рентген, когато пациентът не разполага със средства за нужните консумативи. Случвало се е при спешни случаи болници да плащат за поставен имплант или социален работник да се моли на кмет общината да покрие сметката.
Считам, че НЗОК разполага с достатъчно средства и чрез оптимизация на разходите спокойно може да си позволи да плаща подобни изделия, които се ползват в ортопедията и травматологията, хирургията и неврохирургията. Доставката им трябва да става чрез централизирани търгове. Въпросът се повдига от години преди приемането на бюджет, но потъва, тъй като е необходима политическа воля, за да се реши.
Аркади Шарков, здравен икономист, пред „Труд news”:
Клиничните пътеки не са актуализирани от 2024 г.
- Г-н Шарков, 77 на сто от клиничните пътеки са недофинансирани, с какъв ресурс може да се реши проблемът?
- Нашият анализ сочи, че е наложително да се заделят допълнителни 1,42 милиарда евро, за да се компенсира диспропорцията спрямо натрупаната до момента инфлация и да се покрият реалните разходи за лечение. Предстои да видим как ще протекат преговорите между НЗОК и Българския лекарски съюз за увеличението на цените на пътеките, чиито цени не са актуализирани от 2024 г. Най-лесното, но политически неизгодното решение е поетапно повишаване на здравната вноска с 2% - до общо 10% в рамките на следващите няколко години. Но и в момента има постигнат частичен успех с въвличането на държавните служители към системата на здравното осигуряване чрез ангажимента да си плащат здравните вноски. Друго добро предложение за дофинансиране е целево заделяне от приходите от акцизи. Усъвършенстването на клиничните пътеки, така че да отчитат реалната тежест на заболяването при конкретния пациент е стъпка в правилната посока за. тяхното надграждане.
- Властта обеща да отпаднат лимитите за болниците, с какво ще ги замени?
- Предложението е логично и напълно съобразено с решението на Конституционния съд за това, че те са противоконституционни. И сега има някаква форма на квазилимити, но при заведено дело - съдът, позовавайки се на решението на Конституционния съд, задължава НЗОК да заплати извършената дейност. Все още не съм сигурен с какво ще бъдат заменени, но може да има връзка с желанието за преобразуване на част от болниците за активно лечение в друг тип структури. Предстои да видим.
- Действително ли няма болници за долекуване, колко са пътеките за долекуване?
- В България има една специализирана болница за продължително лечение. Другите, които се намират на територията на страната са с по-насочен към рехабилитацията профил. Има и три клинични пътеки за продължително лечение и ранна рехабилитация, които покриват болничен престой до 20 дни годишно - крайно недостатъчно за нуждите на системата. Също има една клинична пътека за палиативни грижи, но тя касае само онкологичните заболявания, а болничният престой е общо 25 дни годишно, което не отговаря на реалните нужди на тези пациенти.
Пациенти:
Трябва да се подават оплаквания за доплащанията
МАРИЯ КЕХАЙОВА
При доплащания, които се изискват от здравните заведения, трябва да се подават оплаквания. Само тогава, те могат да бъдат коригирани. Това обяснява бургазлия, баща на две деца. Пред Труд news, той разказа как в частна болница са му поискали 30 евро доплащане за ренгенова снимка. Наложило се дъщеричката му да бъде прегледана за гръбначни изкривявания, и затова със съпругата му, завели детето на снимка, с направление от личния лекар.
Учудването им било голямо, когато на регистратурата, им поискали 30 евро, с обяснение, че ще се снимат няколко дяла на гръбначния стълб. Бащата написал жалба до Здравната каса, откъдето му отговорили, че гръбначният стълб следва да се снима общо и съответно не е редно да се взема допълнителна сума.
В крайна сметка, с отговора от НЗОК, той се върнал в здравното заведение, където му възстановили сумата.
Само преди броени дни пък майка на ученик се оплака, че докато бил на гости в град Приморско, синът и посетил лекар за да му прегледат ухото. Наложило се и продухване. За манипулацзията и прегледа, му поискали сумата от 90 евро.
Момчето е било притеснено и очевидно е потърсило частен кабинет, но сумата наистина е доста висока, коментират в града.
Дори много медици смятат, че доплащанията са прекалени за пациентите.
Доплаща се за пластини при операции счупени стави, за избор на екип, за придружител, за изследвания, включително рентгенови снимки. Цените, най - вече при ставите са много високи. Най - обикновена пластина тръгва от 1 200 евро, че и нагоре. Най - добрите са много скъпи.
Ако близки на хоспитализиран пациент поискат копие от снимка направена в болничното заведение, примерно за второ мнение, трябва да заплатят 20 евро. Изследвания /кръвни/ на холестероли, пикочна киселина, глюкоза, гликиран хемоглобин и TSH са 50 - 60 евро. По здравна каса в пълен пакет, тези изследвания ги изписват в редки случаи, а при посещение при ендокринолог те са задължителни, за да се постави точна диагноза и да се назначи лечение.
Според медици, сред причините да сме на челно място в ЕС по доплащане за здраве, е и фактът, че много често хората предпочитат да платят от джоба си, но да решат здравословния проблем бързо. Затова в такива случаи някои дори прескачат личния си лекар.
