Имаш роднина бандит, вън от бизнеса с имоти

Промени в Закона за мерките срещу финансира нето на тероризма

Въвеждат изисквания и за свързаните лица на брокери и правни консултанти

Променят правилата за застрахователите

Брокерите на недвижими имоти няма да могат да упражняват професията си, ако имат роднини бандити. Това предвиждат промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са пуснати за обществено обсъждане.

И в момента за хората, които извършват посредничество при сделки с недвижими имоти, включително за отдаване под наем на имоти с месечен наем над 10 хил. евро, има изискване да не са осъждани за умишлено престъпление, да не са били шефове на фирма, която е фалирала, както и наличните данни за тях да не дават основание за съмнение относно тяхната надеждност и пригодност. Промените предвиждат въвеждане на изискване и за роднините на брокера да няма данни, които дават основание за съмнение относно тяхната надеждност. Като кръгът от роднини, за които ще важи това изискване, е много широк - съпрузите, роднините по права линия без ограничения (родители, деца, баби, внуци и т.н.), роднините по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително, както и всички други физически лица, които се намират в тесни делови взаимоотношения.

Новите правила за надеждност на роднините ще важат не само за брокерите на имоти, а и за хората, които извършват правни консултации във връзка с покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец; управление на средства и финансови активи; откриване и управление на банкова сметка; действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция. По-строгите правила за роднините ще важат и за шефове и съдружници във фирми, които предоставят услуги по обмяна на виртуални валути или предоставят депозитни касети в обществени трезори.

Държавна агенция “Национална сигурност” ще може да налага забрани за предоставяне на услуги по обмяна на виртуални валути като мярка срещи финансирането на тероризма.

С промените в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще бъдат направени изменения и в редица други закони. С промени в Кодекса за застраховането новите по-строги правила за роднините ще важат и за акционери (и техните действителни собственици) в застрахователни компании, ако притежават над 10% от капитала. Комисията за финансов надзор текущо ще трябва да следи дали акционерите с над 10% и техните роднини не дават основание за съмнение относно тяхната надеждност и пригодност и възможност за възникване на конфликт на интереси. Роднините ще трябва да бъдат проверявани и ако някой акционер реши да увеличи дела си в застрахователна компания, така че да придобие над 20, 30 или 50 на сто от капитала.

Името на самия Закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще бъде променено на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. Действието на закона ще бъде разширено и по отношение на мерки срещу разпространението на оръжия за масово унищожение. Промените са предложени тъй като в резултат на заключенията в Доклада на Комитета MONEYVAL по отношение на България се прилага най-тежката процедура за мониторинг - “Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно започна и процедурата за наблюдение за спазване на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение (Препоръките на “Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)”, създадена с решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия). За изваждането ни от “сивия списък” по отношение на мерките за прането на пари към страната са отправени препоръки, които изискван и законодателни промени.

С цел предотвратяване на действия, свързани с финансирането на тероризма, Държавна агенция “Национална сигурност” ще може да блокира виртуални валути и да налага забрана на всякакви услуги, свързани с виртуални активи, предвиждат още промените.

Няма да виждаме действителните собственици

Ограничават достъпа до данни в Търговския регистър

Данните са за банки и ДАНС

Достъпът до данни от търговския регистър ще бъде ограничен.

Достъпът до данни в Търговския регистър за действителните собственици на фирми ще бъде ограничен, предвиждат промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, пуснати за обществено обсъждане. Това ще стане в срок до 30 месеца след обнародване на промените в закона в “Държавен вестник”.

В момента всички трябва да имат достъп до цялата информация за фирмите в Търговския регистър. С промените е предвидено достъп до данните за действителните собственици да имат Държавна агенция “Национална сигурност” и всички, които извършват задълбочена проверка на клиентите си с цел предотвратяване изпирането на пари. Това са например банки, застрахователи, лизингови дружества, нотариуси, юридически консултанти, брокери на имоти и търговци на скъпи произведения на изкуството. Фирмите, които не попадат в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари, и обикновените граждани няма да имат достъп но данните за действителните собственици на фирмите.

Левовете в обращение са над 31 млрд. лв.

За една година кешът нарасна с 1,6 млрд. лв.

Забранени са плащания в брой над 10 хил. лв.

Банкнотите от 50 лв. имат най-голям дял от парите в обращение.

Плащанията в брой са основен начин за укриване на налози, както и за реализиране на различни измами. Затова плащанията в брой в страната са ограничени до 10 хил. лв. Но въпреки това ограничение, парите в обращение продължават да нарастват.

В края на 2024 г. левовете в обращение надминават 31 млрд. лв., показват данните на БНБ. За период от една година те нарастват с 5,5%, или с 1,616 млрд. лв.

Само в рамките на последното тримесечие на миналата година парите в обращение се увеличават със 721 млн. лв., или с 2,4%. Най-голямо увеличение на парите в брой през последното тримесечие е регистрирано през декември - с 497 млн. лв. или 1,6%. За декември е характерно повишено търсене на налични пари предвид коледните и новогодишните празници. Въпреки това растежът, който парите в обращение достигнаха през декември, е най-ниският за последния месец на годината за периода след деноминацията българския лев. Това показва, че хората все повече плащат с банкови карти.

В края на миналата година в обращение са 611 млн. броя банкноти, които са с 6,1 млн. броя, или с 1% повече в сравнение с края на септември. През четвъртото тримесечие общата им стойност нарасна с 2,4%, достигайки в края на декември 30,4 млрд. лв. Средната по стойност банкнота в обращение в края на декември е 49,76 лв. За едногодишен период стойността є нараства с 2,19 лв., или с 4,6%, вследствие на продължаващото нарастване в паричното обращение на банкнотите от 50 лв. и 100 лв. и намаляване на броя на банкнотите от 10 лв. и 20 лв. С най-голям дял (41,42%) в общия брой на банкнотите в обращение са банкнотите от 50 лв. С най-малък дял (5,51%) са банкнотите от 5 лв.

Проследяват докъде стигат парите

Променят системата с пощенските кодове

Ще важи и за куриерските фирми

С нова система за пощенски кодове ще следят движението на пари, изпратени чрез пощенски превод.

Системата с пощенски кодове в страната ще бъде променена, а целта е да може да бъде проследявано докъде стигат парите при пощенски парични преводи. Това са част от законодателните промени, предложени за обществено обсъждане с цел изваждането на страната ни от “сивия списък” по отношение на прането на пари.

С промени в Закона за пощенските услуги правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще бъдат разширени, като ще се включи задължение Комисията да приеме система за образуване на пощенските кодове на мрежата не само на “Български пощи”, а на всички пощенски оператори, пише в мотивите към законопроекта.

Основната цел на предложението е да се осигури пълно съответствие с международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. КРС вече е предприела действия за разработване на система за образуване на пощенските кодове в България, която предвижда поддържане на електронен регистър на пощенските кодове. Целта е да бъде улеснен обмена на информация между различните институции (национални и европейски), ангажирани в борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, не само в областта на пощенските парични преводи, но и в други сфери, където е необходимо идентифициране на лица във връзка с проследяване на финансовите потоци.

Пощенски паричен превод може да бъде изплатен не само в офис на пощенския оператор, но и на адреса на получателя. Новата система за образуване на пощенски кодове ще позволи идентифициране на местоположението на получаване на парите, което също ще допринесе за повишаване на ефективността на контрола, пише в мотивите.

За системни нарушения ще взимат лицензи

Вдигат глобите за банките до 15 млн. лв.

Взимат до 30 хил. лв. от шефове на фирми

За нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се стигне до отнемане на лиценз.

Максималните глоби за нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари да бъдат увеличени с 50%, предвиждат промени, които са пуснати за обществено обсъждане. Така максималните глоби за банките ще достигнат 15 млн. лв.

Всички банки, застрахователи, нотариуси, счетоводни компании, юридически консултанти трябва да проверяват кои са клиенти им и при съмнение за пране на пари или финансиране на тероризъм да уведомяват ДАНС. При данни за финансиране на тероризъм банките трябва да блокират средствата на клиентите. Ако банка не изпълни това изискване максималната глоба нараства от 100 хил. лв. на 150 хил. лв. При повторно нарушение глобата нараства на 300 хил. лв., а при системни нарушения може да достигне 15 млн. лв.

Шефове на фирми, които са задължени да проверяват клиентите си по Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и хората, които са отговорни за осъществяването на този контрол, при нарушения ще бъдат глобявани от 1000 до 15 000 лв. При повторно нарушение глобата става от 2000 до
30 000 лв.

За нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари ще може да отнемат и лицензи за извършване на дейност от страна на фирмата, допуснала нарушението. Предвидено е по предложение на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, на министъра на вътрешните работи или по своя инициатива компетентният орган да отнема разрешението или лиценза, съответно да заличи регистрацията за извършване на дейност, на човек или фирма, които не спазват изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Автор: Стефан Кючуков

trud.bg