С началото на учебната година европейските учители и техните синдикати отново повдигат въпроса за ниските възнаграждения и хроничния недостиг на кадри. Заплатите на учителите и директорите са най-големият разход в системата на формалното образование. Въпреки това в много европейски държави заплащането им не отговаря на квалификацията им. Според някои европейски организации началните заплати на учителите са с около 40% по-ниски от тези на други специалисти с висше образование. Това пишат във своя позиция от Синдикат "Образование".
През учебната 2024/2025 г. Люксембург плаща най-високи учителски заплати в ЕС в повечето образователни степени — както в началото, така и на върха на кариерата. Според данните на европейската образователна мрежа Eurydice началните годишни възнаграждения там са между 55 000 и 62 000 евро, а максималните — между 97 000 и 109 000 евро.
Нидерландия и Германия заемат следващите места, като подреждането зависи от образователната степен и етапа на кариерата. В края на класацията по максимални заплати са Словакия, Чехия и Унгария: в Словакия най-високите възнаграждения са между 18 000 и 22 000 евро годишно, а в Унгария и Чехия достигат до 27 000 евро. Най-ниски са началните заплати в Гърция и Словакия — до 17 000 евро.
Според последните данни за учителските заплати в Европа за 2026 г. най-високи средни брутни годишни възнаграждения получават учителите в Дания – 74 086 евро, Исландия – 73 752 евро, и Ирландия – 69 747 евро.
В долната част на европейската класация са Словакия – 22 936 евро, Румъния – 20 805 евро, Латвия – 20 516 евро, Гърция – 18 746 евро, и Турция – 18 669 евро.
Никак не е мъдро да сравняваме учителските заплати в България с държавите с най-висок стандарт, но все пак е добре да знаем къде сме в Европа. И ние пак сме на дъното на тази класация.
От 1 януари 2026 г. минималната основна брутна месечна заплата е 1 144,05 евро за учител, 1 180,01 евро за старши учител и 1 225,64 евро за главен учител. За начален учител това прави 13 728,60 евро годишно.
Това е минималното основно възнаграждение — преди добавките за стаж, класно ръководство, квалификационна степен, наставничество и други дейности.
От 1 януари 2026 г. СБРЗ, за учители, по данни от МОН достига приблизително 1 565 евро месечно, или 18 786 евро годишно.
НСИ отчита средна брутна годишна заплата за страната от 15 972,25 евро през 2025 г., което представлява средно 1 331,02 евро месечно. Така средната заплата на педагогическите специалисти в системата е около 110,2% от средната за страната, а тази в училищата е около 112,0%. По последни съпоставими данни от НСИ и МОН за 2026 г. средната учителска заплата е под 108,0%. Това остава много под договорения в КТД и често обещавания от управляващите от Прогресивна България ориентир от 125% от СБРЗ.
В 11 държави от ЕС на учителите са им нужни между 31 и 40 години, за да достигнат върха на кариерата си — според образователната степен. Само в Дания и Финландия този период може да бъде до 10 години.
С напредването в кариерата обикновено растат и заплатите. Това е важен фактор за привлекателността на професията и задържането на кадрите. Според цитирано от Euronews изследване на ОИСР от 2025 г. по-доброто заплащане на учителите може да допринася и за по-добри учебни резултати.
Най-голямо увеличение между началната и максималната заплата се очаква за учителите в Кипър, Португалия, Нидерландия и Словения.
Във Франция темата отново е актуална, след като министерството на образованието посочва средна нетна заплата от 3 090 евро месечно за 2024 г. Тази средна стойност обхваща различни категории учители и преподаватели, но не включва договорно наетите учители — около 8% от персонала, които получават най- ниските възнаграждения.
Френските учители са и сред тези в пет държави от ЕС, където заплатите не са настигнали поскъпването на живота: между учебните 2023/2024 и 2024/2025 г. те са намалели с 0,61% в реално изражение. За последната година страните, които губят надпреварата с инфлацията, са Румъния, Словакия, Италия и френската общност в Белгия.
За съжаление принадената стойност на българското образование вече не се измерва спрямо качеството на образованието и резултатите на учениците, а според неговата стойност като безплатна социална услуга.
За пореден път след избори денят е неучебен, но присъствен, което е безкрайно трудно за организиране, при затворени заради изборите класни стаи. Директори и учители ще бъдат в нова роля на екскурзоводи, аниматори и охранители!
Може би е време училищните сгради да спрат да бъдат използвани за избори или квартални седенки, защото училището е място за образование и възпитание на учениците в него…
Предлагаме на МОН денят 26.10.2026 г. да бъде неучебен и неприсъствен за учениците.
Предлагаме да се спре използването на училищните сгради за изборни секции в учебно време!
По повод на липсата на яснота за бюджет 2027 Синдикат "Образование“ започва проверка на стачната и протестна готовност при липса на увеличение на учителските заплати и средствата за образование.
Ххахахха
16 hours before
А нещо за произвежданите неграмотници ?
Коментирай