Служителите в расо са далеч от хората, които се нуждаят от земна утеха и небесна сила
Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, защото е отнел човешки живот
Кой ще преподава вероучението?
Полуграмотни възпитаници на Семинарията и Духовната академия срещу дебели хонорари. Първо те трябва да изучат вероучението. Служителите в расо са далеч от хората, които се нуждаят от земна утеха и небесна сила. Животрептящите проблеми на деня отсъстват от проповедите. Богослуженията още се четат на църковнославянски език, от който миряните не разбират и дума.
И най-същественото – Църквата е загърбила култа към онези, чиито дела са осветени от народната памет. Тя упорито отказва да канонизира Васил Левски, Преподобна Стойна и Баба Ванга.
За половин столетие Синодът е извършил само две канонизации. През 1964 г. на Софроний Врачански и през 2011 г. на мъчениците от Батак и Ново село, загинали по време на Априлското въстание.
На този фон, скован от средновековна догматика, католиците са революционери. Те ревниво се грижат за паметта на своите духовни предци. През 2012 г. папа Бенедикт XVI обяви седем нови светци. Между тях индианката Катер Текаквита, по известна с езическото име Лилията на Мохау.
Папа Франциск, Бог да го прости, постави рекорд. Той канонизира италианеца Антонио Прималдо и над 800 негови сподвижници, които отказали да приемат исляма и били обезглавени. Една колумбийка и една мексиканка също получиха божествен ореол.
Без да носи архиерейски одежди, Христо Ботев изпревари нашите чернокапци. Поетът разчупи църковната догматика и канонизира Васил Левски. Върху стенен календар за 1875 г. записа Апостола на свободата срещу датата 9 март: "40 мъченици и Васил Левски мъченик".
В стенен календар за 1875 г. Христо Ботев канонизира Васил Левски като мъченик.
Калугерите не обичат Ботев, защото уж е атеист, а се бърка в духовните им дела. "Моята молитва" боде очите на Църквата, макар че в това конфликтно стихотворение поетът не отрича съществуването на Бога. Той само го приближава към себе си: "Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата..."
Пишман богословите обаче твърдят, че йеродякон Игнатий не може да бъде канонизиран от Църквата, макар че е бил неин служител. Защо?
През август 1872 г. Васил Левски се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. На онзи му искали помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал комитетските хора. Със свой другар Апостола се спотайва и чака Халача.
За беда към 3 часа подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата. "Не умря извeднъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднъж, за да се не мъчи и да не може да каже какви са били", разказва той.
Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста."
Това убийство дълбае съвестта на Апостола. Преди екзекуцията на 18 февруари 1873 г. той изповядва греха си. "Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето," пише Захари Стоянов, който черпи сведения от изповедника поп Тодор.
Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, защото е отнел човешки живот. Княз Борис-Михаил обаче може, защото е заповядал масово клане в името на Христовата вяра. През IX век покръстителят на българското племе нарежда да бъдат обезглавени 52 боляри, дръзнали да се опълчат срещу християнизацията. Заедно с тях на ешафода отиват жените и децата им. За добавка владетелят ослепява сина си Владимир. Официалният сайт на Св. Синод на Българската православна църква тълкува деянието така: "Св. цар Борис не би имал лъчезарния ореол на светец около сияйния си образ, ако при станалото в душата му страшно стълкновение между любовта към родния син и дълга към народа той бе дал превес на родителските си чувства и заради тях бе пожертвал и християнство, и славянска просвета, и народни бъднини! Та тъкмо това е един от най-големите му подвизи, че той пожертва своите бащински чувства заради светото Божие и всенародно дело. И този подвиг покрай всичките му други заслуги го е направил два пъти по-свят, защото е доказал беззаветната му привързаност към Бога и Божието дело сред народа."
Небето е обитавано от така наречените "светци войни". Светиите Георги, Димитър, Мина, Прокопий, Теодор, Никита, Христофор и неколцина други размахват меч или копие. На Димитър Солунски дори се приписва подвигът, че е убил цар Калоян. Невежите попове се кръстят пред иконата му без да знаят, че в копитата на коня умира български владетел.
И Преподобна Стойна чака за място сред светците. Тя е поредният случай на загърбен от Църквата народен култ. Родена е през 1883 г. в село Хазнатар, сега в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява. В незримата тъма Бог я дарява с ясновидство и лечителство.
На Стойна се явява Св. Георги със заръката да копае в двора, за да намери негова икона и кандило. На това място построяват параклис, където Преподобната живее до 1913 г. Стойна предупреждава близките си, като умре да не я погребват. И чудото става – склапя очи, но след една седмица се съживява!
След Балканската война нейното семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (днес Златолист), Преподобна Стойна решава да остане в местната църква "Св. Георги". Тук прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г., когато се преселва в отвъдното. Погребана е в двора на храма. Хората идват при нея за помощ, утеха и изповед.
Стойна е сочена за астрална предшественица на Ванга. Синодалните старци отказват да канонизира двете посестрими. За божиите служители в лъскави лимузини те са "езически врачки", за които няма място на небето. Езичница обаче е била и Лилията на Мохау.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
