30 години след соца живеем къде-къде по-добре

30 години след соца живеем къде-къде по-добре.

Родителите ни са далеч от децата ни, защото няма пара за дори оскъден соц живот.

Пенсионерите ни ровят по кофите, защото философията на новото общество е да не тв интересува другия,а да гледаш само собственият си джоб.

Семействата масово се разпадат от невъзможност хората да достигнат един до друг, защото моралът не е доброто, моралът е печалбарството. А печалбарството си има цена. За него дявола взима първо очите, а накрая сърцето.

Но поне имаме любовници. Бол.

Уважението към другия е сведено до личния интерес, но не и до вярност, отдаденост и себеотдаване.

Но поне имаме секс. Много секс, който употребен без любов, стига до извращение.

Любовта свършва с изконсумирването на страстта чрез секса. А за нейн заместител на конвейера те чакат още хора-продукти, които да употребиш и захвърлиш като ненужна вещ.

Забравихме имената на съседите си и няма изглед да си ги спомним отново.

Приятелите ни изчезват в момента, в който стане трудно, защото искат и търсят лек живот. Умряха трудните, мъчните дебелянови хора.

Но поне имаме пари, с които да не сме самотни.

Въобще, прекрасно е днес. Човек за човека е вълк. Овълчил се човек.

Но помнете ми думата. Ние сме поколението, което първо посрещна новото време. Нямало е хора преди нас, които днес да са достигнали това, до което ще ни отведе новото време, за да видим какъв ще е резултата. А той ще е кофти, повярвайте. Без семейства. С безразборни партньори. Самотни и неосъзнато нещастни. Мислещи само за пари и успехи, а всичко човешко и смислено е междудругото и ако не товари. И днес парите могат да ни купят удоволствия, пътувания, нови дрехи, но когато станем на 60 и нищо от това вече не ни влече, а и не ни е по силите, на прага на смъртта ще ни чакат парите ни и самотата. А нея ще я посрещнем по два начина: или с дълбоки депресии или с масови самоубийства.

Какъв прекрасен завършек на живота в новото време.

Персефона Коре