А ЗНАЕМ ЛИ ИЗОБЩО КАКВО БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ИСКАМЕ?

А ЗНАЕМ ЛИ ИЗОБЩО КАКВО БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ИСКАМЕ? 

Пиша този пост, защото съвсем се обърках и аз напоследък от състоянието на българското общество. 

Знаем ли изобщо какво бъдеще искаме? Защото, за да променим нещо у нас, то трябва едно относително мнозинство - поне 40-50 % да застанем зад едни и същи, или поне сходни визии, зад едни и същи идеи за промяна. 

Едни искат силна държава. Но силната държава със сигурност не значи да имаме досегашната слободия. Силната държава субект, за да е такава, ще трябва да си върне контрола над ключови отрасли от икономиката, над здравеопазването, образованието, енергетиката и т.н. все сфери, превърнати в бизнес, защото сегашна България е витрина на дивия неолиберален капитализъм с балкански подправки. 

Силната държава ще налага и регулации и ще прави планове за национално и регионално развитие. Тези регулации и планове ще означават край или голямо ограничаване на днешната “свободна пазарна икономика". Колко ще го искат и колко - не? 

Много от тези, които на думи искат силна държава, е много вероятно скоро след установяването и да реват, че са им нарушени правата, че не са искали точно това и прочие, като под “правата" обикновено се разбира, че ще им спрат кранчетата. Защото, освен всичко друго, силната държава няма да позволява повече сива икономика, няма да позволява, както е сега, стотици хиляди българи да работят без да плащат данъци и осигуровки, а тези, които досега са работили така, ще попита откъде са взели пари за колите и имотите си. 

Има и такива, които и днес и в бъдеще не искат силна държава и го казват. Затова, при опит за установяване на такава, веднага ще заграчат познатите лозунги "ууу…комунисти, фашисти” и т.н. Това е една голяма част от българския бизнес. Умножават в пъти стойността на труда или продукцията си, а при силна държава няма как това да продължи, защото ще има регулации. Но не е само бизнеса. Много хиляди млади вече са болни от либералните зарази. И те и бизнеса, обаче, са част от българския народ и няма как да не се съобразяваме с тях. 

Друг пример - искаме ли, и колко процента я искаме, социална справедливост. Защото социалната справедливост означава преди всичко свиване на ножицата между високи (у нас свръхвисоки) и ниски доходи, чрез въвеждане на прогресивно подоходно облагане, данък лукс, увеличаване драстично на минималната работна заплата и т.н. 

Разбира се, че и тук ще има такива, които ще се радват на такива промени, но ще има и други, които по никакъв начин няма да приемат да плащат 75 % данък върху доходите си, примерно 

Трети пример - изобщо, колко от нас си задават фундаментални въпроси от рода на “що е частна собственост, докъде може да се разпростира тя”, защото някои искат да имат като частна собственост дворци, заводи, яхти и самолети, а други - само жилището, вилата и колата, а трети мечтаят и за двете. 

И още - какво ще правим с най-голямата измама, наречена ДДС, ще я търпим ли още, ще продължим ли да даваме свобода на бизнеса да ползва масово евтина работна ръка от Азия и Африка или изкуствен интелект, 

Четвърти пример - много пишат и говорят за пряка или директна демокрация. Обаче, колко от тях са наясно, че у нас това ще е много трудно, да не кажа невъзможно. Не за друго, а защото те си представят някакво свръх свободно общество, почти анархистично, в което постоянно има референдуми и народните маси вземат всички решения. Но не си задават въпроса кой и как ще ги организира. Не си задават и въпроса как ще се стигне до решения с над 50 %, при положение, че обществото ни е разделено на десетки групи и групички, всяка от които се изживява като целия български народ. Да не говорим, че и Хитлер е правил референдуми…

И още нещо - как се виждаме във външнополитически план? Какво ще правим? Защото е нереално утре да напуснем ЕС и НАТО по простата причина, че външните сили няма да го допуснат и съвсем бързо можем да станем нова Босна или ново Косово. Така са нещата в действителност, а не в мечтите ни. Какво ще правим? 

Какво ще правим с Македония, с демографската криза, с моралното разложение, с пропастта между София и провинция, с чалгаризирането и масовата простотия, некачествената, но скъпа храна...

Такива и безброй още въпроси чакат своите отговори. Защото, за да променим нещо, първо ние трябва да се променим, за да знаем какво искаме колективно, а не поединично или групово. Трябва да мислим и да се образоваме, за да вярваме в неща, които реално могат да се случат, а не в розови облаци или други химери. Когато постигнем такава яснота, но поне 40-50% от българите, тогава ще сме готови и за истински промени, за смяна на системата, а не на партиите. 

Ако това не стане, още десетилетия ще тънем в блатото на неразбирането и разделението, докато последния българин умре или напусне тази територия. 

Това е моето скромно мнение и това са малка част от въпросите, които ме вълнуват и смятам, че трябва да вълнуват всички нас. Благодаря Ви! 

Иван Спирдонов