Днес заедно с децата от кюстендилското училище „Марин Дринов“ гостувах в Босилеград.
Пред препълнения с деца салон на босилеградското читалище кюстендилските деца вдъхновено изиграха детска пиеса, а аз имах честта да говоря от сцената.
Училището в Босилеград е пълно с деца. Любознателни, усмихнати, вдъхновени. Читалището пък има чудесна библиотека, в която се пазят изключително ценни екземпляри от краеведски книги.
Жителите на Босилеград са изключително топли и сърдечни и носят нещо от светлия дух на хората от времето на третото българско царство.
Дълг на нашата държава е да се грижи за тези българи и да им помага, с каквото може.
Но дали го прави?
Дали там е отишъл някой политик да ги попита от какво имат нужда?
Дали българската държава се сеща да подкрепи някакви програми за запазването на езика и родовата памет в западните покрайнини?
Дали знаят колко време отнема издаването на български паспорт на тези наши сънародници?
Отговорът е страшен - НЕ.
И знаете ли защо? Защото тези хора не са електорат.
Затова никоя българска партия не се интересува от тях. Какво им дреме за някакви си там българи…
Но въпреки всичко в това малко градче българският дух е жив.
И съм благодарен, че имах възможността да се докосна до него.
Иво Сиромахов
Червената шапчица
8 months before
Докато твоя господар Чалгаря се грижи за нуждите на Боко Тиквата, ти май се правиш на патриот, а...
Коментирай