Вчера бях на гости на приятел в Сандански. Познавахме се от Франция. Двадесет годишно приятелство. Той беше майстор каменоделец. Не знаех, че са го върнали с белезници, между двама френски полицаи до летище София. В моята книга "Билет за връщане", аз пиша за "Васката", който миеше прозорците на небостъргачите на "Дефанс". По това време в Париж пламна психозата на "Полският водопроводчик". Журналисти и политици всеки ден предупреждаваха за работническата вълна от Изток, която ще превземе пазара на труда. Никой не каза, че французи водопроводчици, зидари и заварчици изобщо няма. Когато психозата се превърна в паника в Париж дойдоха Вацлав Хавел и Лех Валенса. Те успокоиха управляващите и административните пречки за получаване на документи отпаднаха за чехи и поляци. Дойде и българският президент Петър Стоянов и всички се надяваха, че българите също ще могат да работят в "Страната на правата на човека". Нашият президент обаче подписва спогодба, която улесняваше екстрадирането на българи без документи и доказа, ако е необходимо, че няма нищо общо с проблемите на сънародниците ни. Моят приятел Васката след три отказа за документи предпочете сам да се качи на самолета, за да избегне унижението с белезници.
Актуалните събития ме върнаха във времето, когато изпращах с колата си български майстор, ремонтиращ моя дом. На един завой ни спряха полицаи. По заповед, излязохме от колата. "Покажете си ръцете" - наредиха те. Майсторът се подчини, но аз го спрях. "Аз съм френски данъкоплатец. Вие господа нарушавате закона! - казах на полицаите - Посягате на достойнството на един човек. Вие сте платени да преследвате крадците, а не хората с мазоли на ръцете, от които Франция има нужда!" Полицаите се спогледаха и без да кажат дума ни дадоха знак с ръце, да не пречим повече на движението.
Съвпаденията не пропускам, или те не ме пропускат. Точно като бях на гости в Сандански, при моят приятел изпъден с белезници, във Франция бе гласувано искане по инициатива на Националният сбор на Марин льо Пен, за прекратяване на договора от 1968 година с Алжир, който дава на всички алжирски граждани право да се преселват във Франция, да получават здравни осигуровки, пенсии и отварят "Дюнери" без никакъв данъчен контрол. Привилегии, които озадачаваха нашите сънародници и които аз самият не познавах. "Защо приемат арабите, а нас ни пъдят?!" - питаха ме те.
Льо Пен спечели с един глас! 185 срещу 184 гласа. Това обаче е първата парламентарна победа на десницата, която премахва барабанният марксически огън от страна на Левицата, за фашистката, колониална инициатива насочена не толкова срещу алжирците, а срещу политическият Ислям.
От днес започва френското ходене по мъките, в защита на европейските стойности, сложени под карантина от френската Левица, вече 60 години.
Божидар Чеков
