И не я харесвам по чисто естетически причини. И не само не я харесвам. Аз се срамувам от „Бангаранга“... Срамувам се от Дара така, както се срамувам от Азис... Както се срамувам от чалгата, въпреки че тя е част от естетическите търсения и предпочитания на Джокович. Това превръщане на изпълнителката на „Бангаранга“ (дори не знам дали правилно я изписвам на кирилица) в национална героиня издава само дълбокия провинциален комплекс на нацията ни. Колко малко ѝ трябва на тази нация, за да се превърне в маса от лесно управляеми индивиди. Един продукт на добре управляван кич ни накара да забравим Гяуров, Борис Христов, Минчо Минчев, Райна Кабаиванска... Градовете в България се надпреварват кой пръв ще превърне изпълнителката в почетен гражданин, да не би случайно да заподозрат това населено място в липса на родолюбие и патриотизъм. В момента, ако не споменаваш с благоволение „Дара“ в автобуса, ще те глобят като нередовен пътник. Ще те свалят от автобуса, влака, самолета. Може и в движение да го направят. „Дара“ и „Бангаранга“ са семантичният превод на патриотизъм и родолюбие. Може да не знаеш „Гора зашуми, вятър повее“, но „Бангаранга“ е мерило за интелигентност. Мерна единица за твоята интелигентност... Танцът на Дара и съответните движения на тялото и ръцете се превърнаха в национален танц... Въпреки че този танц аз лично го приемам като „шльокавицата“ на ръченицата... И така, както преведохме на „шльокавица“ „Под игото“, сега превеждаме „седем осми“ такта на „Бангаранга“ — т.е. на музикална шльокавица... Но на този такт можеш да дишаш лепило, да смъркаш трева, но не и да изпитваш естетическо удоволствие... „Две очи“ може да се преведе на „Бангаранга“, „Хаджи Димитър“ — на „Бангаранга“, „Песента на колелетата“ — на „Бангаранга“... Българският език става „Бангаранга“... И за цялата тази „Бангаранга“ ставаш почетен гражданин на градовете „Бангаранга“... Докато един ден не разберем, че точният превод на „Бангаранга“ е „Баба Алино“ край Варна, чийто почетен гражданин е и Дара...
P.S. А по отношение на това дали направеното от Дара е успех не е лошо да си зададем въпроса "Що е успех"... Това е моят отговор: Ами, не можем. Първо да си изясним: "Що е успех"... Успех е да направиш, да създадеш нещо с качества. Или "успех" е награждаване на нещо, каквото и да е... Успех ли е написването на "Хаджи Димитър". Несъмнено е успех. Успех ли е получаване на Нобелова награда от Сюли Прюдом за стихотворението "Счупената ваза"... Стихотворението не е литературен успех. Но се получава Нобелова награда... Е, и... Успех е създаването на атомната бомба... Но успех ли е избиването с такава в Хирошима и Нагазаки на стотици хиляди невинни японци... Кое е успех? Съжалявам, че Ви отговарям. За Вас е успех, че Ви отговарям на тъп въпрос, но за мен Вашия успех е унижение...
Христо СТОЯНОВ
Реалист
1 week before
Не се ядосвай толкова, г-н Стоянов, всяко чудо за три дни! Нямах представа кое е това момиче, защото слушам друг вид музика. Дори не знаех, че продуктът е международен, тяхна работа. И все пак всеки труд си заслужава уважението, Дара е положила усилия. Мъчно ми стана обаче, че си спомних преди много години, когато военни, не помня точно какви, носеха ковчега на Борис Христов, го изпуснаха и жена му се разплака... И ние, децата тогава, които години преди това някой ни беше вкарал в Криптата на "Александър Невски" да го слушаме, също страдахме. За Борис Христов нямаше червен килим. Такива работи. Децата трябва да имат избор какво да слушат.... Не знам как ще ги накараме!
Коментирай