Бащите зад стената: когато разводът отнема връзката с детето

Бащите зад стената: когато разводът отнема връзката с детето

В моето детство имах баща — строг, дисциплиниран, полковник, но и умен, възпитан, скромен и изключително добър човек. Той не показваше обичта си чрез прегръдки, но винаги се усещаше. Постоянно беше зад мен, подкрепяше ме и вярваше в мен. Именно тази тихо изразена обич изграждаше у мен чувство за сигурност и доверие към мъжете като хора, на които можеш да разчиташ.

Освен баща ми, имаше и друг важен мъжки образ — моят вуйчо, близък роднина. Той също обичаше безусловно, но по свой начин. Също като майка ми и като мен, той изразяваше любовта си шумно — така, че всички да разберат колко много ме обожава. Обичах да ходя с него на разходки и за риба. Когато си играехме в градинката, понякога ми „захапваше бузите“, докато ми подреждаше „градинки“ в косата. Тези жестове бяха израз на огромната му обич и близост и оставиха траен отпечатък в детството ми.

⸻

В същото време вуйчо ми имаше дъщеря, която беше лишена от тази връзка. Той обичаше дъщеря си с цялата си душа, но съпругата му не му позволяваше да я вижда. Разводът беше възприеман като война, а детето се превърна в инструмент за контрол.

След време имах възможност да се срещна с това момиче. Веднага беше видно, че тя е убедена, че е лишена от най-важното: бащина любов. Майката ѝ внушаваше, че бащата не я е обичал. Това оставя дълбок отпечатък. Дори без да съм психолог, мога да кажа, че тази липса се отразява върху психиката ѝ и върху отношенията ѝ с мъжете — тя несъзнателно търси доказателство за обич, доверие и подкрепа, които в детството ѝ са били отнети.

Важно е да се знае, че родителското отчуждаване може да се случи и в обратната посока — когато бащата настройва детето срещу майката. И в двата варианта детето страда и се изгражда в модел на недоверие и страх. Нито едната, нито другата страна имат право да настройват детето, защото последствията за психиката му са дълбоки и трайни.

⸻

Юридическа рамка и предложения

В България Семеен кодекс гарантира правото на детето на лични отношения с двамата родители. Съдът може да постанови конкретен режим на контакт. Но на практика родителят, който не живее с детето, често остава „зад оградата“.

Какво трябва да се въведе:

1. Ясни санкции при препятстване на контактите

• Имуществени мерки и прогресивни финансови глоби при многократно умишлено препятстване.

2. Задължително психологическо участие

• Родителят, който пречи на връзката, да участва в консултация или терапия с лицензиран психолог.

3. Подкрепа и терапия за двамата родители

• И двамата родители да получават психологическа подкрепа, за да могат да сътрудничат в интерес на детето.

4. Контрол и последствия

• Съдът следи изпълнението на режима на контакт.

• При системно неспазване: промяна на родителските права и продължителни санкции.

⸻

Международни примери

• В Великобритания и САЩ съществуват parenting programs, задължителни консултации и психологически оценки.

• Многократното препятстване на контакт може да доведе до промяна на родителските права и налагане на финансови санкции.

• Комбинацията от правни мерки и психологическа интервенция е доказано ефективна за защита на детето.

⸻

Заключение

Разводът и отчуждението между родителите могат да лишат детето от ключова любов, независимо дали виновник е майката или бащата. Законът трябва да осигури:

• Ефективни имуществени санкции,

• Задължително психологическо участие,

• Подкрепа и консултация за двамата родители.

Само така детето ще има шанс на пълноценна връзка и доверие към двамата родители. Личният ми опит показва, че когато родителят е отстранен или детето е настроено срещу него, последствията са дълбоки и трайни. Добродетелите на бащата — подкрепата, любовта, постоянството — са ключови за детето. И нито майката, нито бащата не трябва да позволяват отчуждение.

Адвокат Цветелина Ватовска