БСП, РАДЕВ И ЗАРКОВ

Упрекват Румен Радев, че е предал БСП. БСП го била издигнала за президент, подкрепила го за втория му мандат, а той сега едновременно ѝ подлива вода и я пресушава.

Военните никога не са били партийци по душа. Всички офицери по времето на комунизма например бяха членове на БКП, но това просто им се полагаше и те го знаеха. Военните винаги са вярвали, че са особен род. Първите български офицери след Освобождението са нашите аристократи. Те най-много са склонни да участват в преврати срещу партии. Най-общо казано – за военните е тясна партийната дреха. За тях мундирът е небе. Небе са за военните Царят, Императорът, Завоевателят, Победителят. Какво са военните без победи?

БСП на практика се реанимира и повдигна чрез двукратната подкрепа за Румен Радев. Макар че втория път Румен Радев леко се мръщеше на подкрепата и малко сякаш го беше срам.

Някой се беше сетил, че срещу полицейския генерал Борисов трябва да се изправи друг генерал. И намериха Румен Радев.

И друг път съм писал за този наш комплекс, наречен „Дядо Йоцо гледа“.

Нали си спомняте как се радва дядо Йоцо от разказа на Иван Вазов на униформата на „българския аскер“? Толкова векове не сме имали войска, че военната униформа става фетиш.

Румен Радев тогава - в началото, беше неодялано политическо дърво. Бил съм на първата му среща с избиратели в салончето на чителището в Младост 1 – до пазара. Спомням си, че като влезе в салона с още двама-трима, и хората питаха кой е Румен Радев, защото не бяха го виждали. И той тогава, освен за самолетите, не можеше да каже ни една друга дума.

Чудото обаче стана и ми е пред очите как включиха тогава баща му от родното му село и как бащата с почти просълзен глас попита новоизбрания президент:

– Румене, вярно ли е?

– Вярно е – отговори синът президент.

Спомням си и как при първата реч на Румен Радев в Народното събрание пролича пълното несъответствие между словото, което четеше, и неговата същност. Дългите, витиевати изречения, написани му от философстващи и с маниакален привкус журналисти, излизаха далече встрани от същността на Генерала. По отношение на президентските речи и до ден днешен силната му памет е от решаващо значение.

Генералът е това, което е, и БСП не може да му се сърди. Той не я убива – той никога не я е носил в себе си.

Човек може да разболее майка си (не дай си боже), но трамплина си – няма как да „разболее“, най-много да го счупи.

БСП се самоубиваше сама, защото третото поколение, след като тя дойде на власт през 1944 година, вече нямаше нищо общо с онова време и раните от войната се бяха запълнили с мечти за пари и разкош. И защото започна да „пристава“ и да се сгодява за когото ѝ падне. Стига да я покани на хорото.

Румен Радев създава сега партия, която не може да се бори с корупцията, защото корупцията е същността на капитализма. А в милитаризирания капитализъм корупцията най-лесно може да се превърне в диктатура.

В САЩ вече има диктатура – диктатура на лудостта и войната, оставена без контрол и обещала да направи милиардерите трилионери.

Питам се – след като скоро ще имаме трилионери, какво ли ще поискат те след това. Аз не знам по-нататък какви са сумите и как се казват. Може би се казват пари от Земята до Луната.

Румен-Радевата партия крие опасност за финансово-милитаристичния елит в България не с това, че ще го премахне, а че евентуално може да поразмести пластовете и поразбута столовете. Всяко разместване в тази област – в Народното събрание, в министерствата, е голяма заплаха. Изчегъртване е невъзможно – самата дума „изчегъртване“ е отвратителна и напомня за миене на мазни тигани. Въпросът е какво ще бъде разместването.

Прави ми впечатление, че най-застрашените от разместването се стремят да няма големи размествания. Примирили са се, че размествания ще има, ама поне да не са големи. Не говоря за тия партии, които ще изчезнат, а за тия, които ще понамалеят. И затова още отсега те вземат мерки, за да могат да вместят Прогресивна България на столовете около тях.

Като бях ученик, два-три пъти в класа, в който учех, идваха нови ученици. Веднъж дойде един бандит и всички момичета се влюбиха в него. После в класа ни дойде софиянка, която ни потисна страшно, защото беше от София и се беше возила с трамвай, а ние говорехме на меко.

Изобщо всяко ново тяло – от класовете в училище до Народното събрание – притеснява останалите. Но после нещата се наместват.

Ако някога „шансът“ на БСП (временен) е бил с Румен Радев, сега шансът на БСП е с Крум Зарков.

В БСП сега останаха главно хора от поколението, което припознава в Крум Зарков свой внук. Смейте се колкото искате, но именно в качеството си на „внук на Партията“ и Крум Зарков, и БСП имат шанс сега.

Всеки, който можеше да се докопа до нещо друго, избяга от БСП. Сега в БСП останаха само тия, които искат внукът им да успее. И по някакъв начин да осмисли поне последните им години.

Питал съм се дали Крум Зарков не говори много софиянски и парижки. Искало ми се е да говори по-провинциално, по-обикновено и простонародно. Щяло ми се е да бъде по-категоричен по въпроси за НАТО, за Русия, - да не звучи оправдателно и обяснително. Искало ми се е и да внимава с чувството си за хумор.

Сега си мисля, че в ролята си на внук на БСП той трябва да говори и леко неразбираемо за своите баби и дядовци, защото те така ще му се радват още повече – че се е изучил и знае повече от тях.

Политиката в края на краищата е и психология. Това не се отнася за Крум Зарков в този момент – той все още е пред първия си абитуриентски бал в политиката. Но трябва да е ясно, че в политиката психологията в края на краищата маскира стремежа към властта и нагона за лукс и богатство. Лозунгите и речите са за улиците и Народното събрание. Психологията е за разума и ако е възможно – за сърцето.

Желая успех на Крум Зарков и сравнително по-леко приземяване на генерал Радев.

Николай Милчев