ЧЕРНО МОРЕ И КАВКАЗ: КЪДЕ СВЪРШВА СЪЮЗНИЧЕСТВОТО И ЗАПОЧВА ЧУЖДАТА ВОЛЯ?
Нападенията срещу търговски кораби в Черно море поставят тежък въпрос пред Турция: как да защити своите интереси и хора, без да допусне разрастване на войната?
Зад този въпрос можем да разгледаме и по-широкия — за влиянието в Кавказ, връзките между тюркските държави и границите на всяко съюзничество.
Военната помощ не купува суверенитет. Културната близост не дава право на политическо настойничество. Това правило трябва да важи за всички — за Анкара и Москва, за Лондон и Вашингтон.
Тук виждам основателния въпрос за Азербайджан: докъде съвпадат интересите на Баку и Анкара и къде всяка страна ще поиска да взема решения сама?
Срещите на Алиев с Путин в Туркменистан са факт. Те показват, че Баку поддържа диалог с Москва. Но сами по себе си не доказват скъсване с Турция.
Моят прочит е, че подобни контакти могат да бъдат инструмент за разширяване на свободата за действие. Държавата, която разговаря с няколко центъра на сила, получава възможност да преговаря при повече от един избор.
И участието на Пакистан в съвместни военни учения с Русия заслужава внимание. Това сътрудничество е реално и има история; то не възниква внезапно с днешната криза. Но военното учение само по себе си не означава преминаване в нов политически лагер.
Къде е Великобритания в тази картина? Нейната роля заслужава проверка чрез конкретни договори, военни ангажименти и дипломатически действия. Тезата, че Лондон направлява всяко решение на Анкара, остава предположение, докато не бъдат представени доказателства.
Възможно ли е Вашингтон и Москва да постигат договорености, които ограничават влиянието на Лондон? Да, като политически сценарий. Но още не можем да обявим, че такава обща стратегия съществува.
За мен големият въпрос е дали държавите в този регион ще успеят да защитят собственото си право на избор, без да превръщат различията си в нова война.
А в Черно море отговорността е непосредствена. Необходими са установяване на извършителите, защита на корабоплаването и действия за прекратяване на нападенията.
Защото зад всяко име на кораб по някога стои товар със сложно предназначение за които моряци не знаят . За тях геополитиката се измерва с един въпрос: Заплата и прибиране в къщи.
Нито една борба за влияние не оправдава превръщането на човешкия живот в разход по чужда стратегия.
