ЧОВЕКЪТ С РЕЗАЧКАТА

Гледах тия дни какво прави с резачката си мой приятел от детството. Солиден човек е, а резачката го преобразява. Идва си всеки ден в село, взема резачката и оглася простора с нея. Реже дървета и храсти, пали я и бръмчи с нея просто за кеф – проверява я дали работи. Даже говори с хора по улицата, докато резачката бръмчи в ръцете му. Резачката му дава сили.

Попитах го:

–Абе защо отряза тази круша?

–Щото ми пречи на гаража – отговори ми той. – Корените ѝ ми подкопават гаража. Сладка круша беше, ама като ми пречи на гаража…

Представяте ли си каква трябва да е тая круша и какви корени трябва да има, че да ти подкопае гаража и живота?

Стоя до него, докато реже наляво и надясно, и виждам как се опиянява от стърготините, които се лепят по дрехите му – какъв мирис имат само тия стърготини – мирис на прясно отрязано. Усещам как тялото му се напряга с всичка сила и как после изпитва облекчение, когато дървото най-после е отрязано. Очите му бляскат от настървение, докато реже с резачката.

Резачката ти проправя път в гората.

Резачката те оглушава и не чуваш нищо друго.

Резачката те прави силен, успокоява те.

Силна ракия е резачката.

Властта също е резачка.

Парите са резачка.

Безсилието е резачка – само че разсича тебе на две.

А най-голямата резачка е времето, което реже не само живота ни, а и живота на Космоса.

Резачката е смъртта на хармонията, на реда – тя не иска ред, иска изравняване.

Резачката не иска хоризонт – тя иска пространство, което не ти пречи с нищо.

Иначе няма нищо лошо да си имаш резачка и да си нарежеш дървата за зимата или да си свършиш някоя друга работа. Но само толкова.

Резачката не може да е знаме и символ. И не бива да е магическа пръчка, с която да се правим на богове.

Няма свършване резачката – никога не е имала свършване и любовната резачка, и резачката на разделите.

Ами ако ревът на резачката е музиката на вечността?

Дано не е така и дано е истина това, което са открили учените – че планетите пеят. Дано да пеят планетите и Вселената, защото тука, около нас, друго, освен рев на резачки няма.

И ако можехте да видите само как моят приятел от детството и солиден в обществото човек изнася резачката от двора си и я слага в багажника на колата… Увива я в одеяло и я носи на ръце – внимателно, с любов. Слага я в багажника на колата си и потегля.

Николай Милчев