ДА СПРЕМ ДА СЕ ГЛЕДАМЕ С ГЪРБОВЕТЕ СИ

ДА СПРЕМ ДА СЕ ГЛЕДАМЕ С ГЪРБОВЕТЕ СИ

На победителската си пресконференция снощи Илияна Йотова каза на стоящия до нея Румен Радев: „Без вас нямаше да се справим“.

Сигурно Прогресивна България има голям принос за снощната победа, но чак пък „Без вас нямаше да се справим“…

Илияна Йотова нямаше да се справи с Гюров без нашата погнуса от фигурите, които се обединиха срещу нея и които направиха така, че аз лично да потръпвам от отвращение. Не съм такъв човек, не мога така силно и беззаветно да мразя, лесно прощавам, забравям, колебая се, но Плевнелиев да води списъка на спасителите на България… айде по-полека. А в списъка да се мъдрят фосили от миналото, хора, изградили личните си кариери и богатство върху нашите страдания и сиромашия – мерси!

Реват тази сутрин недоспали десни вождове, че кампанията на Йотова била разделителна, била агресивна… Точно това, което правеха те – десните, олимпийски, драгалевски и банкенски богове, го приписват на други.

Слушах Радан Кънев, снизходил от Брюксел в България за изборите, и си мислех каква мръсна вещичка е политиката. Политиката и войната наистина са мръсни вещици, които карат човека да облича чужди кожи, да играе чужди роли и да губи себе си.

Като го попитаха преди няколко дена има ли нова сглобка и защо се съгласяват да има нова сглобка, Радан Кънев отговори: „Спасяваме си демокрацията“.

Спасява Радан Кънев моята демокрация ли? Аз да не съм глупаво магаре, че да не проумявам колко различна е Радан-Къневата демокрация в Брюксел и моята – в село Гложене, Тетевенско. Бил съм в Брюксел и съм виждал такива хубави и тихи брюкселски квартали, че сигурно на човек, ако се засели в тях, няма да му се мърда никъде. Но ние в Гложене живеем до църквата и с клисаря Дишко сме приятели, което дава смисъл и на живота ми сега, и на поезията ми, и на скромните ми усилия да пиша това, което мисля. Същият тоя Дишко – клисарят на църквата, ми подрязва дръвчетата в двора и аз съм му много благодарен. Малко ли е това – да дойде някой и да ти подреже дръвчетата в двора? И знаете ли какъв е „критерият“ за подрязване на дръвчета – между тях трябва да може да прелети врабче.

Една русолява кокошка, Бог да поживи кокошките в село – добри яйца снасят, се пени, че за Йотова били гласували само селяните и простите. Знаете ли какво? Такова нещо може да го каже само страшен боклук. Само напълно изкукуригал парников боклук, който сто пъти да се хлъзне и да падне на жълтите павета, никога няма да повярва, че в тоя свят, наречен България, има и земя, и пръст, и кал, и скали, и балкани, и хора, които живеят там.

За какво помирение и единение ми говорите, когато уж първенци на българската и световната литература се срамуват от българите и правят кариери, като ни описват в отблъскваща и гротескова светлина? Често пъти самият живот е гротеска. Но вместо да описвате конюнктурните си представи за нашето минало, опишете мухлясалата конюнктура на душите си. Кажете си направо, че ви е срам от нас, че искате да ни няма, че искате всичката власт, че искате всичките награди, и кажете накрая, че говорите един и същ език с нас само защото по случайност сте се родили тука.

Въпросът с избора на президент за мен вече е не толкова политически и стратегически, а морален, духовен проблем – проблем на моите и на хората около мен гени, корени и родове. Всеки ден – поне по десет пъти, се срамувам от това, което виждам. Яд ме е на мене си, че съм безсилен да поправя нещо. Виждам как се руши това, което „любя, тача и милея“, но никога няма да започна да мисля на друг език, с друго съзнание и с желание за живот, който ми спускат „отгоре“. Директиви отгоре за живота си не искам.

Далече съм от мисълта, че Илияна Йотова и Кирил Вълчев са еманация на днешния наш дух. Но поне за мен те са част от надеждата на много хора. Нека преди Президентът да почне да ни обединява, ние да спрем да се гледаме с гърбовете си и да се обърнем с очи един към друг. Нека си прочистим езиците, нека ги направим по-благи (благи, но честни), нека си изрежем ноктите и да спрем да се дерем с тях, нека да се опитаме да разберем другия, да го почувстваме поне за малко… И нека спрем да си мерим ориентациите, ценностите и гениалностите. Нека има мяра и мярка, и разум, и разговор.

И нека не правим толкова много боклук и да не оставяме толкова боклук след себе си и като метафора, и в конкретния смисъл на думата.

Николай Милчев