Да започнеш да строиш метро от нулата и да не сложиш навсякъде ескалатори за нагоре и за надолу е пълна малоумщина

Аз съм супер фен на столичното метро. То е най-хубавото нещо, което се е случвало на софиянци и понеже е новичко, е просторно и много красиво. Благословена съм да живея в район, където бяхме сред първите ползватели на метрото и за града напълно заразях колата. 

Но, бога ми! Няма по-голяма малоумщина, що се отнася до ескалатори, стълбища и асансьори. Всяко метро в Европа на над 100 години е по-ясно и предвидимо, отколкото столичното, когато говорим за връзка с "горния свят". 

- Ширината на ескалаторите е различна и по нищо не личи някой да е вложил грам мозък в размера им.

- На станция "Младост" 1 от едната платформа и двата ескалатора се движат само нагоре, а на другата - само надолу. Няма сила, която да направи на всяка платформа движение и нагоре, и надолу.

- Не е ясно на какъв принцип на едни станции има само по един ескалатор в някаква посока, но от другата страна е физическо стълбище - какъв ви беше проблемът от всяка страна да проектирате по два ескалатора?!;

- Никой не може да познае къде са асансьорите и най-често те са на място съвсем различно от ескалаторите и стълбите;

- Там, където са сложени асансьори, те не са на всички изходи и дори човек да излезе на следващо ниво, там го очакват обикновени стълби;

Да започнеш да строиш метро от нулата и да не сложиш навсякъде ескалатори за нагоре и за надолу е пълна малоумщина. 

В метрото в Лондон, което е на 160 години и хората са свикнали да пътуват, между ескалаторите са монтирани табели: "Стойтe от дясно, ходете от ляво". През цялото време по станциите звучи ясен глас, който напомня за това правило. 

В София сме над тези неща: който не знае правилото тържествено се хваща за двете перила и нека зад него всички стоят. Тук няма нужда да въвеждаме правила - да се оправя кой както може. 

Най-бъбривото метро според мен е в Москва, където още на входа на турникетите женски глас пита: "Убедени ли сте, че изключихте ютията? А изключихте ли кафе машината? Сега, като се качите на ескалатора, моля, стойте от дясно, за да се движат хората от ляво. Ако видите възрастен човек, бременна жена или майка с малко дете, бъдете търпеливи и помогнете - така се прави!" И после пак всичко отначало. 

В Лондон, в мига в който застана с куфар на кое да стълбище на метрото, някой го вдига и ми го носи до перона - поради исторически причини, няма как да бъдат сложени ескалатори на безброй стълбища и лондончани си знаят, че на жена с багаж се помага на мига. В София обаче такава култура няма и съответно майки с колички, хора с багаж теглят, ругаят и се чудят къде им е бил акълът на строителите на това метро! 

Вчера пак пътувах до НДК и много бих искала да видя как архитектът на метрополитена преодолява разстоянието от изхода на метростанцията до "горната земя" с инвалидна количка, с тежък куфар или с патерици (за майките с колички се предполага, че са млади и ги нарамват със замах). 

Иначе станциите ни са красиви - дума няма.

Лияна Панденлиева