Дълбоката промяна в държавата минава през разбиване на статуквото в адвокатурата и силен граждански контрол

Дълбоката промяна в държавата минава през разбиване на статуквото в адвокатурата и силен граждански контрол

Промяната в държавата няма как да се случи с козметични реформи и декларативни намерения. Ако искаме реално оздравяване на системата, е необходима дълбока трансформация във всяка една нейна структура – без изключение. Не частично, не избирателно, не само там, където е удобно.

Големият въпрос е как.

Все по-очевидно става, че системата не може да се прочисти сама отвътре. Затворените кръгове възпроизвеждат себе си. Управляващите структури изграждат механизми за самосъхранение. Контролът остава вътрешен, а вътрешният контрол често се превръща във формалност.

Затова реалната промяна може да дойде единствено отвън – чрез силен граждански контрол, наложена прозрачност и реална отчетност. Външният поглед е този, който може да разклати самодоволната стабилност на затворените системи. Публичността е кислородът, който може да проветри застоялия въздух.

Тези процеси не започват с революции, а с малки, но важни крачки – с хора, които говорят открито за проблемите в собствените си професионални среди. Ако всеки сектор започне да назовава проблемите си без страх, това би било началото на така необходимата „вентилация“ на държавата.

Какво се случва в адвокатурата

Адвокатурата е показателен пример.

От години в професионалните среди се обсъждат едни и същи проблеми. Те са се превърнали в банална истина – всички ги знаят, всички ги признават, но реален резултат няма.

За да има промяна в адвокатурата, е нужна критична маса от будни, независими и смели адвокати. Точно тази маса обаче не само че не нараства, а видимо намалява.

Преди десет години картината е била различна. Имало е група от колеги – умни, активни, критично мислещи, готови да поставят въпроси. Съществувала е енергия за вътрешна реформа. Днес тази енергия е почти изчезнала.

Причината според мнозина е една – номенклатурата е смазала опозицията.

Статуквото е действало методично. Разбивало е структури отвътре, като е привличало отделни техни членове към себе си. Вербуване чрез стимули, обещания, позиции. Част от активните са били „издърпани“ и интегрирани в системата, срещу лоялност.

Спрямо останалите са действали други механизми – натиск, изолация, репресивни практики, внушаване на страх. Паралелно с това, към по-широката маса адвокати, които и без това не проявяват активен интерес към управлението на професията, е било внушавано едно просто послание: няма смисъл да очаквате промяна, плащайте си членския внос и мълчете.

Така апатията се превръща в удобен съюзник на статуквото.

Вътре в системата се формират и т.нар. „ударни групи“ – хора, които скачат срещу всеки дръзнал да критикува ръководството. Те атакуват, налагат, притискат, изпълняват поставени задачи с ясната цел да запазят влиянието и да получат своето „парче от баницата“. Един от колегите – адвокат Владимир Григоров – нарича този модел „Корпорацията“. Термин, който все по-често се използва като символ на затворена структура, обслужваща собствените си интереси.

Резултатът днес е видим – бетонирано статукво и практически умряла опозиция.

Защо това не е само вътрешен проблем

Някой би казал – това е вътрешен професионален конфликт. Но не е.

Адвокатурата е фундаментален елемент от правовата държава. Тя е гарант за правото на защита, за достъпа до справедлив процес, за баланса срещу държавната репресия. Ако в нея има застой, ако вътрешната демокрация е задушена, ако критичните гласове са маргинализирани, това неминуемо се отразява върху цялата правна система.

Когато в една структура се установи модел на бетонирано управление, този модел се мултиплицира. Той се превръща в култура. А културата на безконтролност е заразна.

Нужна е нова критична маса

Изходът не е в поредната декларация. Нито в персонална смяна, която възпроизвежда същия модел.

Необходима е нова критична маса – не само в адвокатурата, а във всяка професионална общност. Хора, които не приемат мълчанието за стратегия, които не се страхуват от изолация и които разбират, че личният комфорт днес може да струва институционален разпад утре.

Гражданският контрол не означава уличен популизъм. Означава прозрачност на процедурите, отчетност на ръководствата, достъп до информация, активност на членовете на съответните организации и нетърпимост към задкулисни договорки.

Държавата няма да се оправи с един закон, нито с един избор. Тя ще се промени тогава, когато във всяка нейна структура – от най-малката до най-голямата – застоялият въздух бъде разбутан.

А това започва с говорене. С назоваване на проблемите. И с отказ да се приеме, че „така е и така ще бъде“.

Адвокат Златина Кралева