ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ СЪОБЩИ ПРЕЗИДЕНТСКА НОВИНА. НИЩО ЧЕ КАЗА „АКО“ И „НО“

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ СЪОБЩИ ПРЕЗИДЕНТСКА НОВИНА. НИЩО ЧЕ КАЗА „АКО“ И „НО“

Професор Даниел Вълчев общо взето съобщи пред Цветанка Ризова, че ще се кандидатира за президент. Доста често в неговите изяви съм го чувал да казва: „А сега да ви преведа какво значи това.“ И обяснява Даниел Вълчев, че ако някой ви каже, че има комуникационен проблем, значи е сгафил и проблемът е много голям.

Сега пък аз ще се опитам да ви „преведа“ какво значат неговото появяване и говорене днес в „Лице в лице“.

Първо – Да защити Радев и неговото управление.

Второ – Да се опита по най-важния въпрос сега – за самолетите, да съобщи, че никой в България не би могъл да откаже на Америка нищо – разбирайте – след време и той, ако евентуално стане президент.

Трето – По отношение на външната политика похвали Радевото правителство, че било с вдигната глава. Не спомена нито един път Русия, но с половин уста или почти не спомена и Европейски съюз и НАТО, с което искаше да се позиционира във всички посоки изведнъж.

Четвърто – Извъртя работата с олигархията, като олигарси нарече само тези най-богати хора, които се месели в политиката. Макар че много добре знае, че в България богатите са богати от политиката и заради политиката.

Пето – Съвсем тънко се подигра на Росен Плевнелиев, като каза, че България няма нужда от президент, потупван по врата от Бойко Борисов, нито от президент, харесван от която и да е партия и спомена Радев.

Шесто – Сподели идеята си, по скоро – твърдото си намерение, че ако бъде издигнат за президент, няма да иска подкрепа от нито една партия. Това трябва да си го преведете така – да се направи един инициативен комитет, главно от хора на Радев, но и от други, които да му осигурят подкрепа и от десните, и от ГЕРБ. На практика каза – аз искам да съм надпартиен президент, но всички партии да ме подкрепят. И на първо място – Радев. Утопия, илюзия и подценяване на аудиторията.

Седмо – Даниел Вълчев очевидно е усвоил уроците в политиката на Симеон Втори, която е свързана с нищонеказване, абсолютна обтекаемост и фалшиви опити за обединение на хората. Даниел Вълчев сега е доста опитен, обигран, комуникативен, даже е поотслабнал доста по случай кандидатпрезидентската кампания, но като преподавател в университет, като учител и професор той не търпи възражения, не понася критика, монологичен е и често пъти си представя интервютата като добре структурирани и предварително обмислени разговори. Може би и затова някои от въпросите на Цветанка Ризова го изнервяха, дразнеха го, но въпреки всичко той умело я пощади за глупостите, че Иван Костов не бил давал въздушен коридор на американски самолети да удрят Сърбия. Иван Костов не даде въздушен коридор на руските самолети с хуманитарна помощ, но на американските стелтове даде. Даже една ракета, ако си спомняте, удари къщата на семейство Върбенови в Горна баня. Цветанка Ризова сигурно е била на Луната тогава.

Като споменах, че Даниел Вълчев е раздразнителен и не търпи опоненти в ефир, се сетих как в качеството си на министър на образованието участваше в предаване заедно със съпругата ми Цветана в сутрешния блок на БТВ. Току-що беше въвел тестовете като изпитен формат и когато съпругата ми каза, че тестовете няма да решат проблема, той стана и напусна студиото. Не можа да понесе една учителка да му противоречи. На другия ден изпрати комплексна проверка на цялото училище, в което работеше жена ми. Проверката продължи цял месец.

Даниел Вълчев има големи грехове и по време на учителската стачка, когато заедно с Орешарски искаха да “разтурят седенката“.

Бях учител тогава и стачкувах и никога, ама никога няма да му го простя.

Въпреки всичко вероятно Даниел Вълчев би бил приличен президент, от когото няма да се срамуваме – нито от образованието му, нито от ума му, нито от вида му. Но не бива да забравяме, че той е от онова поколение политици, които абсолютно случайно влязоха в политиката и в управлението на страната покрай Симеон Втори, а после бяха издухани заради това, че се превърнаха в частна фирма на Симеон.

Най-главното за Даниел Вълчев сега е и той дава мило и драго да го хареса Радев, Борисов да няма нищо против (те с Борисов бяха началници в една партия по едно и също време) и накрая да го подкрепи и Симеон, да не е толкова остър с Пеевски и така нататък.

Ами ние? Ние за какво да го избираме? Аз да го избера, че освен всичко друго пише и романи – по подобие на Филип Димитров? Или баба Куна от село да го избере, че приказва гладко и е убавец?

На мен вече не ми трябва президент манекен в политически и във всякакъв друг смисъл. Трябва ми човек с душа, с емоции, с голям гръбнак, с неправилен словоред, ако щете. Трябва ми президент, който да не е направен от пластилин, а от любов към добрите и честни хора. И от любов към това, което е останало от България.

Николай Милчев