Дайте да видим по чия инициатива е българският бойкот, защото една творба се оценява включително и по това кой е нейният автор

Дайте да видим по чия инициатива е българският бойкот, защото една творба се оценява включително и по това кой е нейният автор. Българският бойкот, който трябва да се състои този четвъртък, е по инициатива на Движение „Системата ни убива“ (помните ги – майките на Мая Манолова, дето разкарваха по жълтите павета скелет в инвалидна количка), Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Знам, знам, че организации от този тип от време на време трябва да напомнят за себе си, да влизат в медиите и затова никой не им се сърди.

Намериха се хора, които правилно казаха, че тези акции са парекселанс политически, а за потребителите могат да се окажат дори вредни, защото даже да постигнат някакъв осезаем успех, което не е много вероятно, то ще доведат до криза в системата, която в крайна сметка отново ще плати крайният потребител.

Но нека ние, като хуманитаристи, да се фокусираме не върху икономическите, а върху психологическите измерения на явлението.

Към явлението има две генерални гледни точки – на гражданин и на базов човек (да го наречем така за удобство).

Не че гражданинът не е човек, напротив – той е човек плюс още нещо. От гледна точка на гражданина (в смисъла, който му дава т.нар. „велика“ френска революция, а не на Bürger, от древногорнонемски burgari – гражданин, човек с градска култура, буквално защитник на града), от гражданска гледна точка трябва да се оказва денонощен потребителски натиск, за да не вирят главица злите капиталистически сили.

От гледна точка но базовия човек (забележете, че не изключвам в една и съща личност да се гуши както базов човек, така и гражданин), от гледна точка на базовия човек нещата просто се случват и дори да има смисъл да опитваме да влияем на някои от тях, то е излишно това да става по бравурен начин, който носи допълнителна увреда на душата и нравите.

Каква е разликата между базовия човек и гражданина? Гражданинът е готов да мърмори и да се възмущава за всичко. Той знае, че има права и, нещо повече, знае, че там някъде в мастилените сенки на световния заговор, се крие някой, който иска да му ги похити с кривите си нокти. Докато базовият човек е благодарен, че и днес е жив и здрав. А дори и да не е здрав – пак е благодарен и търпелив в очакването си несгодите да отминат. За базовия човек несгодите са нещо нормално и заслужено, докато за гражданина – нещо извънредно, катастрофално, несправедливо и най-вече незаслужено. За най-чувствителните граждани дори лошото време и движението на планетите са лично посегателство срещу тях, срещу техните права и свободи.

И нека сме съвсем наясно, че ако някой се включи в чевъртъчния бойкот, това ще е гражданинът в нас, а не базовият човек, с който сме родени.

Иван Стамболов