ДЕЦАТА С ДЕФИЦИТИ НЕ СЕ ПРОВАЛЯТ В УЧИЛИЩЕ.
ПРОВАЛЯ СЕ УЧИЛИЩЕТО В ТЯХ.
Когато учителят не знае как да помогне, започва да наказва с оценки.
Двойките не мерят знания. Те мерят безсилието на системата.
Не всяка двойка е оценка. Понякога е признание за педагогическа немощ.
Децата продължават напред. Учителите остават там, където са ги спрели.
Едно дете може да забрави оценките си. Но никога не забравя кой го е накарал да се чувства излишно.
Не защитавам децата, нито учителите.
Търся мярката.
Затова питам:
Къде е границата между педагогика и произвол?
Има граница, след която оценяването спира да бъде педагогика и става упражнение по власт.
Някои искат да дадат, но не знаят как.
А други знаят, но не искат.
Аз просто осветлявам разликата.
Стела Богомилова
