Днес всеки амбициозен докторант или асистент може да пусне ИИ модел, който за една нощ да му генерира 50 безупречно форматирани научни статии с реални референции и 0% формално плагиатство

Днес всеки амбициозен докторант или асистент може да пусне ИИ модел, който за една нощ да му генерира 50 безупречно форматирани научни статии с реални референции и 0% формално плагиатство.

По 50 статии на нощ означава 18 250 научни статии на година от един-единствен човек. За целия си живот Алберт Айнщайн е публикувал около 300 научни статии.

Умножете това по милионите докторанти и преподаватели по света, които гонят точки за кариера, и получавате десетки милиони синтетични статии годишно.

Резултатът е пълно обезсмисляне на цялата система.

Един ИИ генерира статията за две минути. Рецензентът в списанието, затрупан от хиляди такива текстове, пуска втори ИИ, за да напише рецензията. Трети ИИ я цитира автоматично в следващата порция генерирани статии.

В целия този процес нито един жив човек (нито „авторът“, нито рецензентът, нито читателят) някога е прочел написаното. Машини пишат за машини, машини ги оценяват и машини ги цитират в затворен кръг, а накрая комисията брои точките от този дигитален спам и връчва титлата „професор“ на човека, чийто единствен принос към науката е, че е натиснал бутона Старт.

-----

Идва Краят на хабилитацията чрез брой статии и цитирания.

Това е смъртна присъда на цялата световна наукометрия (Scopus, Web of Science, импакт фактор, точкови системи в НАЦИД).

Списанията вече са затрупани от лавина от синтетични научни публикации, рецензентите не могат да ги отсеят (защото самите рецензенти ползват ИИ, за да пишат рецензиите си!) и академичните титли се обезценяват със скоростта на венецуелски боливар.

arXiv е получил 40 363 ръкописа през септември 2026 г., почти двойно спрямо същия месец на 2024 г.

Един изследовател е показал, че фалшива статия за експеримент, който никога не е правил, се пише за 54 секунди.

ИИ обезсмисля имитацията на наука, с която се хранеха 90% от академичните бройлери по света.

Всичко, което представлява просто прекомпилиране на вече съществуващо знание (обзорни статии и преразказване на чужди теории с нови думи), вече има интелектуална стойност нула.

Нещата са извън контрол, защото старата система измерваше учените по количеството произведена хартия, а студентите - по способността им да възпроизвеждат назубрен текст.

И двете вече са напълно безсмислени.

Ако аз управлявах науката, щях да зануля „броя на публикациите“ като критерий и даже да въведа наказателни точки за бройка без реален принос.

За хабилитация изобщо не трябва да се броят статии.

Кандидатът трябва да представи само един съществен и оригинален принос, но доказан чрез реален, физически или функционално възпроизводим резултат. Към него се добавя малък портфейл от най-добрите му работи, три до пет на брой, всяка с кратко обяснение какво точно е новото, какъв е личният му принос и по какъв начин тезата му би могла да се опровергае.

Цитатите и импакт факторът трябва да отпаднат. Импакт факторът е мярка за списанието, а не за отделната статия, докато цитатите отдавна се набавят лесно чрез картели за взаимно цитиране.

Nik Ray