Добрите стари времена...

Добрите стари времена...

Спала съм някъде ОБЩО два часа. Ставах да храня котките. Пет пъти. После ставах да отварям врата да влязат, да излязат или да застанат на прага й, за да ме гледат с онзи умолителен за пердах поглед. Та тамън нахраних котките, легнах, поспах още пет мимути и алармата заби, за да приветства края на тази пълноценна почивка. 

И ей ме на бодра като краставичка вървя по централните части на града с чаша кафе в ръка и спя. Пуснала съм автопилота и съм го настроила да ме буди само пред автомати за кафе или при по-сериозни катаклизми и както сладко съм се унесла и криволичейки на тротоара между колите, паркирани от едната страна и стените на сградите от другата, измежду две коли изскача някалъв пудел без кайшка. Буди ме. Онзи голи венци и подскача. Зад него някаква мадамка си чопли лака и говори по телефона.

- Извинете, госпожице-възможно най-любезно се обръщам към госпожицата-ама пудела ви ме притеснява.

Пудела продължава да подскача като обезумял. Онази ме поглежда и вика:

- Оф, лхаса апсо- и пак се врътва на майната си госпожицата, а пудела остри задник нагоре да ме нападне всеки момент.

Викам си, тая сигурно е чужденка. Ще пробвам на английски.

-Екскюзми, мис, юр пудел мейкс ме а литъл бит нервъс.

Оная пак се извръща и ме поглежда изпод четките за прах, дето си ги е сложила на миглите:

- Това не е пудел, а Лхаса апсо. И моля, говори на български все пак си в България.

В България вика. А аз съм тръгнала да се разправям по европейски. Ама като съм в България викам дай по български.

Взех й пудела и го метнах в кофата. После й метнах и телефона. И й викам:

- Ходи се оплачи са на арменския поп като си в България.

Персефона Коре