Ефектът на Луцифер и убийството в Пловдив
Винаги, когато стане някое арогантно убийство в България, започват дежурните разсъждения за насилника - ама той е много добро момче, от отлично семейство, всяка сутрин ни поздравява във входа, винаги се усмихва, носи ни пазарските торби по стълбите. Сякаш едното поведение изключва другото. Не, не го изключва по никакъв начин.
Американският социален психолог Филип Зимбардо го открива и формулира като “Ефекта Луцифер” още през 1971 г., след като провежда дързък експеримент в мазето на Станфордския университет, САЩ. Зимбардо подбира 24 психически здрави студенти без зависимости. Вкарва ги в мазето, което е оборудвал като истински затвор с килии и карцер за наказаните. Студентите са разделени на затворници и надзиратели. Пазачите са в униформи и сребристи отразителни слънчеви очила. Ключово е, за да не се виждат очите им. Това им създава усещане за анонимност и власт. В същото време затворниците са с качулки на главите. Водят ги до тоалетната с вериги на ръцете и на краката. Стресирани от условията, те вдигат бунт още в първата нощ, но надзирателите го потушават и започват да ги унижават. Лишават ги от сън, карат ги да повтарят номерата си. Затворниците стават депресивни, изпадат в емоционален срив. За щастие на всички, на 5-ия ден в мазето влиза колежка на Зимбардо, която е шокирана от случващото се долу, и на следващия ден експериментът е прекратен предсрочно. 9 дни по-рано от предвиденото, но напълно достатъчно за Филип Зимбардо, който го анализира в книга. За да формулира как едни симпатични и интелигентни същества могат да вършат жестокости, да мачкат и да унижават хора и дори да извършат тежки престъпления - когато са в група, имат определена роля в нея, която пък ги облича във власт и смисъл. Социалните роли рязко променят поведението на студентите надзиратели. Усещането за група сваля границите и задръжките. Анонимността потиска самоконтрола. А атрибутите на власт се оказват по-силни от всичко.
Звучи ли ви познато? Ами, да. Точно като събитията на Младежкия хълм в Пловдив. Как “Ефектът Луцифер” се проявява там: ГРУПОВА ДЕХУМАНИЗАЦИЯ: Нападателите възприемат жертвата си Георги не като човешко същество, а като обект за “наказание”, което сваля моралните задръжки. ВЛАСТ И ПСЕВДОСПРАВЕДЛИВОСТ: Участниците в зверския побой са “съдници”, “мъченици на справедливостта”. Те дори снимат част от насилието онлайн, за да търсят одобрение. ЗАГУБА НА ЕМПАТИЯ: Младите хора извършват крайни жестокости без видими вътрешни угризения, водени от груповия импулс и разрушаването на вътрешни морални бариери.
Ето как сутринта се усмихваш на бабите във входа, следобед гасиш цигари в тялото на полужив човек, а вечерта се оказваш в ареста и се чудиш какво става, къде се намираш и как така се срути всичко...
Слави Ангелов
Бялджип
1 month before
Не знам, може авторът да е прав, може да греши като се аргументира само с този американски социален психолог. Американците умират да поучават, да дават "точни примери" как да организираш живота, приятелството, дори начина на хранене... Но животът показва, че техните житейски канони, често силно издишат. Наскоро дадох пример с книгата на д-р Бежнамин Спок от 70-те години. В книгата си "Грижи за бебето и детето", докторът поучаваше семействата как да възпитават децата си от раждане до пълнолетие, за да станат стойностни и съвестни американски граждани. Резултатът при "учениците му" беше потресаващ. От всички възпитавали децата си по каноните на Спок, престъпниците излязоха точно толкова, колкото и при онези, които не бяха чували за тази "семейна библия"...
Коментирай