Егото ни е голямо, хора. Вярваме, че сме слециални, че другия не заслужава тази прекрасна личност, което сме ние

Днес ме спря една майка и ме помоли да ѝ помогна. Детето ѝ било с детска церебрална парализа и едва се оправяла финансово. Имала кампания всеки месец в социалите мрежи да събира парички, защото била личен асистент на детето си и парите не стигали. Иска да шерна нейната кампания, ако можело. Каза че ще ми пише във фейсбук и още чакам.

Аз я питах колко пари взима за личен асистент и тя сподели, че парите не били много, а разходите много. Трябвало рехабилиатор, логопед, кинезитерапия, лекарства и още сто разходи, които дори не запомних. Аз седях и я гледах с отворена уста и не можех да повярвам как се оправя със заплата за асистент. Да не говорим и пари за ядене, за сметки, за странични неща… Седя и ми става мъчно.

И жената с една заплата се справя и кой каквото може да дари в интернет. Каза, че продавали и някакви рисунки, но не вървяли добре. И много искам да помогна да ѝ помогна и чакам да изпрати данни за кампанията.

Но искам да обърна внимание на друго. Тя каза, че се оправя сама. Сама, хора! Логиката е следната - тя има дете. Дете не се прави от един човек. Къде е мъжът в тази история? Защо не помага? Беше ми адски неудобно да я питам, но знаете ли какво се случва често - много мъже изоставят такъв тип жени, защото не могат да се справят с това, че детето е с детска церебрална парализа. И тези жени остават самички в този труден живот. Самички.

За мен мъжът е задължен да бъде до жената и детето си без значение какво съдбата им е подготвила. И да се грижи, както за детето си, така и за майката. Мъже, които оставят едно крехко създание да се оправя само, са всичко друго, но не и достойни хора.

Животът е създаден само по един начин - мъжът да върви с жената и жената да върви с мъжа. Да бъдат като един юмрук. Да могат да преборят целия свят. И да не ги разделя нищо. Особено такова нещо. Това трябва да ги сплотява и да търсят заедно решения. Как сърцетето ти дава да оставиш жена си в нужда?

Вярвам, че едно дете е огромна отговорност и никой не е защитен от това какво ще се случи в последствие. Искрено съчувствам на жени, които са изоставени от мъжете си в битката на живота им. А и дори да няма такава битка, недейте да се изоставяте. Дори напротив - помагайте се и се обичайте.

Знаете ли колко много жени са изоставени? Някой си е решил, че от утре иска нов живот и просто става и си тръгва! Никога няма да го разбера това нещо. Същото важи обаче и в обратната ситуация - скарвате се, взима си детето и те изоставя сам. И ти се чудиш на къде да поемеш и как да се оправяш в живота.

Може би не сме добри хора. Може би мислим предимно за себе си. Може би ни е писнало да търпим. Може би не сме направили правилния избор. Може да е всичко, да! Но и едно време е имало тежки моменти, ама хората не са се изоставяли. Да, сега има една теза, че бедността ги е държала хората заедно, както и че се срамуваш пред обществото. Каквото и да е било, хората са оставали заедно. И са се събирали заедно на празници, помагали са си. Сега всеки си хваща куфарите и дори не знае на къде да хване.

Егото ни е голямо, хора. Вярваме, че сме слециални, че другия не заслужава тази прекрасна личност, което сме ние. А ние не сме по-различни. Всички си имаме своите тъмни черти и другия ни търпи. Не се мислете за толкова страхотни, защото сте точно толкова готини, колкото и другия човек. Имаме еднаква стойност!

Така, де. Мъчно ми стана за жената. Това са героите на нашето време. Хората, които остават неизвестни и се борят тихо с трудностите на живота! За мен тази жена е един достоен човек и заслужава да срещне някого, който ще я направи истински щастлива! Тази жена го заслужава!

Борислав Борисов