ЕТЮД ЗА ХОРА И БОКЛУЦИ
Коледа е.
Снегът вече навява.
Пред магазина две жени си бъбрят задъхано, в страни от тях, свит на тротоара, един бездомник пие кафе и се грее на чашата.
Малко по-надолу са казаните за смет – пълни с разкъсани опаковки от подаръци.
А две деца по пуловерчета, покачени сред боклуците, трескаво ровят сред кашоните и от време на време си отделят по някоя опаковка. На няколко метра от казаните в инвалидна количка зъзне съсухрена жена и ги чака.
- Събрах си, имам, имам дори онова от телевизора! – и скача на земята.
Слиза и другото.
Събрали са празни кутии от играчки, с които да си играят „на ужким“, разглеждайки картинките.
Вятърът се усилва и вече стене от ужас. Снежинките пронизват като куршуми.
Майката прошепва:
- Да тръгваме.
Погледите ни се срещат.
Очите й са бездна...
Двете деца наместват кутиите в скута на майка си, напрягат сили и количката бавно се отлепя от вкочанената земя.
Красимир Симеонов
Ужасно е,
5 months before
че свикваме с всичкото това. Бедни хора в богато общество (по Борисов, Красен Станчев и подобни), бездомни по улиците, деца-гаврошовци, същите, като описаните от Смирненски. Прочетет стихотворението, все едно за днешното време е писано. Ненормално е всичкото това.
Коментирай