Хора, отношението в българската здравна система е като храната там. Като чаршафите. Като тоалетните. Като грижата от санитарите.
Унижението отдавна е прието за норма.
Слушах младата жена, която разказва как е родила - докато й викат, че е некадърница и е поредната, отишла неподготвена.
Сетих се, че въпреки разкритията за вързани и бити хора в нелегалния старчески дом, има близки, които искат отново да остават своя роднина там.
Защото му било добре.
Какво ни е?
Кога сме се превърнали в такива садисти.
Колко да е мъката, която да сме изживяли като общество, та да сме се обезчувствили толкова.
От "майчин дом" говореха само мъже.
Всичко било наред.
Нали майката и бебето са живи и здрави.
Да благодариш, че излизаш жив от болница след раждане в 21 век, е цинично.
Чувала съм десетки истории като на младата жена, която разказа своето преживяване по време на раждане и знам, че не е единичен случай.
Съжалявам, че тази история никога няма да провокира протест.
Защото нямаме милост нито към себе си, нито към другите.
Миролюба Бенатова
Аха
10 months before
Споко когато аз раждах преди 40години -не беше по различно. Дори един гинеколог ми каза, че не искам да раждам. Друг ми каза -че,съм се лигавила. Да не описвам останалите неща! Винаги е било така.
Коментирай