ИГРА НА РЕФЕРЕНДУМИ

Разглеждам един български железен лев. На него е образът на Свети Иван Рилски. Образът на Свети Иван Рилски – Безсребърника, е на българския лев. 

Опитвам се да разбера какво изпитвам към този лев. Харесва ми – свикнал съм с него. Даже не мисля, че означава „лъв“. 

Тази дума ми е станала роднина. Не стойността, не толкова цената на лева – думата ми е скъпа. 

Говорим си по телефона с млада, чувствителна и умна дама за референдума, който Президентът иска да насрочи. Тя смята, че по важни въпроси много от хората едва ли биха могли да дадат правилен и компетентен отговор. Дава ми пример с наши общи познати, които не се отличават с кой знае каква глъбина и визионерство по отношение на референдумите например. Права е. Но в същото време изтръпвам, като си помисля колко ненужна става тогава думата референдум. Ако не вярваме, че хората могат да отговорят на даден въпрос, защо сме записали, че може да има референдуми? Защо си играем на референдуми?

Нека отидем малко по-напред. Да приемем, че не всички от хората са компетентни – примери около нас колкото щете. Ами в Кметствата и в Областните управи? Ами в Народното събрание – там колко са компетентни? Хем ни се иска да говорим за демокрация и всенародни допитвания, хем ни се иска решенията да ги вземат други – не народът.

Никакъв референдум няма да има. Никой от властниците няма да разреши да има референдум за еврото, защото от това зависи тяхната политическа съдба. Не нашата – тяхната. Те са подписвали договори за присъединяване, те са подписвали точката за еврото и точно накрая никога няма да разрешат референдум. 

Договорът, който са подписали, е нещо като предбрачен договор. От Европейския съюз се женят за нас на ужким, а ние сега им приписваме къщата и двора и им харизваме левчето със Свети Иван Рилски. 

Когато влизахме в Евросъюза, аз бях с надежди. Дори си мисля, че съм се радвал. Викал съм си – дано пък да стане по-добре. Дано от Европа да ни обърнат внимание, да прихванем нещо, да се построи нещо. За НАТО не съм се радвал, защото го смятах за предателство спрямо предишните ни съюзници, но за Европейския съюз се радвах. 

Обаче двайсет години по-късно не виждам нещата да са се подобрили. Какви критерии сме покрили, каква инфлация сме покрили, не знам, та сега ще приемаме и еврото. Игра. Политическа игра. 

Така, както някога ми беше приятно, че влизаме в Европейския съюз, така сега виждам колко нестабилен е той, колко е затънал в едностранчивости, в корупция, колко не зачита интересите и чувствата ни и как ни е подкарал, подобно стадо, към една война, която е дълбоко чужда на българската душа. 

Да ме прощават всички натовци и да ме прощават комшиите ни от Турция, но като си помисля, че българската армия е в съюз с турската армия и че се готвим да се бием с Русия, и ми става лошо. 

Никога няма да го разбера това. 

Но много добре разбирам политиците, които живеят за това и от това. 

Не е лесно на президента Румен Радев. Каквото и да направи – все не е добре. Ако отиде на Червения площад за Девети май, натовските ястреби в България ще го разкъсат. Като не отиде – олеква в моите очи и в очите на хиляди други. Ако насрочи референдум за еврото, е враг на Европейския съюз, ако не насрочи – разочарова хиляди, които се надяват на него. И затова какво прави уважаемият ни президент? – Обявява референдум за еврото вечерта на Девети май. Хем не е в Москва, хем е обявил референдум. Той знае, че това няма да стане. Усеща, че е късно и партия да прави. Но суетата и необходимостта да се държи на гребена на вълната го тикат към това. 

Референдум няма да има, защото политиците не смятат народа за нищо. И точно защото не го смятат за нищо, продължават да правят нищо и нищо. 

Сега ще се гърчат, ще приказват, че са за референдуми, ама не точно сега, че са за еврото, ама след години, че референдумът е противоконституционен. Всеки ще говори само това, което му е изгодно лично. Запомнете – те ще говорят само това, което ги облагодетелства лично. 

В „Панорама“ бившият финансов министър Асен Василев дръпна в сгъстен вид лекция за българския лев. Жив да не бях, дето се вика, да науча това, което каза Асен Василев. Цар Иван-Асен сечал пари, ама те били византийски. И само били с неговия образ, и това било разрешено от папата. После парите ни били турски, после руски, после за малко били само български, после били вързани за рублата, сега – за еврото. 

Ами значи ние не сме имали пари. Имали сме нещо, което е вързано за друго. Ами тогава и държава не сме имали, и царете ни са били вързани за други, и всички сме вързани за нещо друго и няма, и няма отвързване. 

Същият този човек Асен Василев каза, че името лев било избрано съвсем случайно, защото на някаква австрийска монета имало лъв – та оттам сме видели ние и румънците, и още едни. Румънците – с леи, другите – с леки.

Ами то тогава и лъвчето на българското знаме сме го видели от друго място. Трите лъва на средновековните ни гербове сигурно сме ги видели от Англия. 

И излиза, че само сме гледали, преписвали и копирали. Хем сме били учители на славянския свят, хем сме преписвали като повтарачи. 

Е такива като Асен Василев могат да направят от лъва мишка. И да не им пука. И да гледат от телевизора със широко отворени очи. 

Въпросът с референдума засегна и президентския юридически секретар Крум Зарков, който обяви в социалните мрежи, че в понеделник ще подаде оставка. Смятам го за умен млад човек и имам основание да мисля, че постъпва в случая според съвестта си. Тревожи ме обаче, че не постъпи така, когато президентът го назначи за служебен министър на правосъдието. Тогава някак си не се поколеба да стане министър, макар че опитът му в сферата на правото беше скромен. Значи съвестта ти проработва, но самооценката – не. Желая му успех, защото наистина го мисля за свястно момче, но все повече и повече ми заприличва на Ивайло Калфин и все повече си мисля, че го очаква бъдеще на чиновник, а не на политик. 

Има нещо прекалено „столичанско“ в някои от младите ни политици – много огладено, много премерено, леко отчуждено и главно – непознаване живота на народа. Прекалено много млади политици от синята зона на София. И никаква връзка със Зоната на здрача в България. 

Такъв беше Станишев, Ивайло Калфин, Николай Камов, такива са много от десните политици сега. Ще им се хем да говорят от името на хората, хем да си запушват носа, когато са близо до тях. И им личи софиянченето.

Моля да ми простите, но ще ви припомня, че Бенковски беше казал: „С граматика народ не се освобождава“. Аз сега само ще добавя – със социология от синята софийска зона народ не се печели. И затова битката ще я спечелят други, които знаят, че идват нови времена - нови политически, демографски и етнически времена, в които нищо друго няма да има значение и референдумите ще си останат блян и приказки за наивници.  

Николай Милчев