Иска ли ЕС да бъде енергийно осигурен или май няма желание?
С изумление чета статия в Блумбърг със заглавие:
"Норвегия притиска ЕС да премахне забраната за сондажи в Арктика"
Оказва се, че Норвегия е впрегнала цялата си дипломатическа мощ (забележете статистиката на посещенията в Брюксел от втората картинка), за да убеждава европейските институции, че Европа има нужда от продължаването и разширяването на добива в арктически води. Глаголът "притиска" е особено показателен. Дори в момент, който европейският комисар по енергетика и шефът на МАЕ единодушно обявяват за "най-голямата енергийна криза в историята", ЕК и влиятелни европейски правителства трябва да бъдат "притискани", за да схванат, че имат нужда от независими и сигурни доставки на нефт и газ. И че тези доставки ще бъдат критично нужни не само вчера и днес, а десетки години напред.
След избухването на войната в Украйна Норвегия бързо стана най-големият доставчик на природен газ за ЕС. Винаги е била и много значим източник на нефт и нефтопродукти. Освен това норвежката водна електроенергетика играе ролята на огромна батерия за Западна Европа. Да не говорим за количествата торове, пластмаси, алуминий и други суровини, които получаваме от Норвегия.
Износът им е буквално копие на износа през Ормузкия проток за целия свят. Всичко това го има благодарение на мащабната норвежка индустрия за добив на нефт и газ, която не спира да се развива и не признава ограниченията на физическата среда и геологията.
Днес това е жизненоважно за целия ЕС. Утре пак ще бъде така.
Какви са тия хора, които трябва да бъдат "притискани", за да схванат нещо толкова елементарно? Как може такива хора да са на властови позиции в ЕС? Кой има полза от такава невменяемост в Брюксел?
Думи нямам...
Ето и цялата новина:
Боян Рашев
Червената шапчица
1 week before
А Норвегия защо не си прави собствени сондажи в Арктика? Рашев, ти от кои си, ве...
Коментирай