Историята за честта, която не се продава

Историята за честта, която не се продава

Симеон Стойков и Лъскавата Гена – история за корена, принципите и свободния дух
Автор: Цветелина Ватовска, правнучка

Разказвам тази история в навечерието на политическите избори, за да напомня на всички, че свободата има цена – и тази цена е да запазиш принципите си, въпреки трудностите и изкушенията.

Моят прадядо, Симеон Стойков, е роден през 1851 г. в село Твърдица, Сливенско, в семейството на богат търговец, който снабдявал с аби цялата Османска империя. Синът му Симеон от малък бил умен, буен и твърдоглав, не можел да се примири с комфорта на богатството, и още на шестнадесет години бяга от дома си, поемайки опасния път на хайдутин, като формира собствена чета и става войвода, рискувайки живота си за свободата на родината.

Когато идва време за женитба, съдбата го среща с Лъскавата Гена, красавица от село Струпец, наричана така заради гъстата си блестяща руса коса и харизматичното си присъствие. Тя била част от богат търговски род, както и бащата на Симеон. Много момчета от района мечтаели за ръката ѝ, но изборът ѝ паднал върху „лудата глава“ Симеон – войводата, смелият бунтовник.

Бащата на Лъскавата Гена първоначално се съгласява на брака, мислейки, че става въпрос за брат му на Симеон, Стефан, който учил за инженер в Сорбоната в Париж. Когато обаче разбира, че избора на дъщеря му е Симеон, войводата, той се ядосва до краен предел. В изблик на гняв, бащата насича чейза на дървника – това са даровете, подготвени за сватовете при бъдещата сватба. Лъскавата Гена обаче, твърдо решена, пристъпва към Симеон и двамата се сгодяват.

След Освобождението, двата рода обедняват – турските пазари изчезват, а богатството, на което са разчитали, се стопява. Въпреки трудностите, Симеон участва във ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – на собствена разноска, през зимата, когато няма работа по полето. Там хора като него защитават принципите си и взимат участие в оформянето на новата българска държава.

По-късно Симеон се кандидатира за народен представител за Новозагорския регион, където се сблъсква със стария си приятел от детството и младост – Стефан Стамболов. Те са съквартиранти в Търново, съратници за освобождението на България и дори Симеон спасява живота на Стамболов в първото, не толкова известно, Старозагорско въстание. Но сега политическите им пътища се разделят: Симеон е русофил, а Стамболов – отявлен русофоб. Стамболов се опитва да привлече Симеон с обещания за власт и пари, но Симеон отказва да предаде принципите си. Това ядосва Стамболов, който нарежда да го арестуват и му е предвидена смъртна присъда.

На делото през месец май, когато околийските управители имали право да правораздават, съдията, който гледа делото, е бил откoлешен кандидат за ръката на Лъскавата Гена. Вероятно запазил симпатии към нея, той се оказва пред силата на една жена, която не се страхува: прабаба ми, Лъскавата Гена, влиза гордо, с вдигната глава и черна воалетка, бременна с шестото си дете, но все така красива и достолепна. Тя започва речта си:

„Господин съдия, този човек гниеше по горите, бори се за свободата на родината си, и сега, когато нашата родина е свободна, лежи в затвора заедно с престъпниците, крадците и убийците!“

В този момент прозорецът на съдебната зала е полуотворен и внезапна лятна буря разпилява документите из помещението. Прабаба ми поглежда съдията в очите и добавя:

„Виждате ли, и Господ не е каил!“

Съдията, смутен от силата на думите ѝ и от спомена за миналите чувства към нея, свежда глава и отлага делото, въпреки че му е наредено от Стамболов да прочете смъртната присъда. На следващото заседание Симеон е освободен с амнистия и задължително заселен в Анхиало (днешното Поморие).

Тази история не е просто за миналото – тя е урок за нас. Свободата си струва всяка цена. Да бъдеш принципен, честен и верен на корена си е много по-важно от комфорта и лесните пътища. В навечерието на избори и политически промени, тази история напомня, че има хора с ценности и морал, които могат да устоят на изкушенията и да отстояват принципите си.