КОЛКО ДУШИ МОГАТ ДА ЖИВЕЯТ НА ЗЕМЯТА?

Преди около 300 000 години общата човешка популация е била не повече от 10 000 души.  Били са необходими приблизително 35 000 години за удвояване на броя на хората. 

След изобретяването на селското стопанство преди около 10 000 - 15 000 години, когато на Земята са живели вече между 1 милион и 10 милиона души, са били необходими 1500 години, за да се удвои човешкото население. До 16-ти век времето, необходимо за удвояване броя хора спада до 300 години. И до началото на 19-ти век стига едва 130 години. 

От 1930 г. до 1974 г. населението на Земята отново се е удвоило само за 44 години. 

Нарастването достигна своя връх през 60-те години на миналия век и оттогава се забави. През 1950 г. средната раждаемост е била 5,05 деца на жена, според отдела за населението на ООН. През 2020 г. тя е спаднала до 2,44 деца на жена. 

Въпреки това някои учени смятат, че ако световното население продължи да расте със същата скорост, както през последните три века, около 70 милиарда души ще населяват планетата до 2300 г.

 Но очаква ли се човешката популация да продължи да нараства с тази скорост? И има ли горна граница за това колко хора може да поддържа нашата планета?

През 1679 г. холандецът Антони ван Льовенхук, учен и изобретател на микроскопа, прогнозира, че Земята може да поддържа 13,4 милиарда души. Той изчислява, че Холандия заема 1 част от 13 400 части обитаема земя на планетата и умножава населението на Холандия от 1 милион души по 13 400. 

Впоследствие различни учени правят своите проучвания и изчисления. Оценките от тези изследвания са в много широк диапазон, вариращ от 1 милиард (вероятно златен) до 1 трилион. 

Трябва ли да расте човечеството и ако да, докога и докъде? Това е основен въпрос пред бъдещето, на който не може да бъде даден отговор от управляващите, докато земята е разкъсвана от конфликти. 

Тук се абстрахирам от новите малтусианци, радикалните трансхуманисти, екологичните екстремисти и дори от теорията за ненужните хора. Писал съм многократно по тези мрачни теми. Надявам, че всички те няма да успеят. 

Затова в този пост ще останем само с визиите на учените. Разбира се, както и по отношение на всичко останало и тук мненията са много различни. Има крайни оптимисти и крайни песимисти. 

 Италианецът Чезаре Маркети в своето есе от 1979 г. „1012: Проверка на носещия капацитет на Земята за човека“, написа че хората могат да използват наличния енергиен ресурс много по-ефективно в бъдеще. Той смята, че дори и 1 трилион могат да живеят в гигантски „градове-катедрали“, които покриват само една десета от земната повърхност. Същността на идеята му е, че правилната технология може да даде възможност за устойчиво съществуване. 

Визията на Маркети може би се отнася за едно по-далечно бъдеще и поне на мен не ми звучи много оптимистично. 

Ако вярваме на по-рационални умове, най-правилно е хората в богатите страни да променят потребителското си поведение и да намалят глобалното потребление на ресурси. Това ще помогне на по-слабо развитите страни. В крайна сметка може да има един вид глобална стандартизация на живота на ниво под това на днешните индустриализирани страни и над това на слабо развитите страни.

За съжаление, за да се изпълни такова мъдро решение всички народи и правителства трябва да работят заедно като равноправни, което към момента е напълно невъзможно. 

Един средностатистически американец консумира 3,3 пъти жизнения минимум храна и почти 250 пъти жизнения минимум чиста вода. Така че, ако всички на Земята живееха като американци,  то на планетата могат да живеят не повече от 2 милиарда. 

Ако хората консумират само това, от което действително се нуждаят, тогава Земята потенциално би могла да поддържа много по-висока цифра.

И пак стигаме до Ганди и неговите велики думи: „Светът има достатъчно за нуждите на всички, но не и за алчността на някои“.

Това означава, че и по отношение на глобалната демография е нужна нова глобална идеология. Неолибералната глобализация и англосаксонският тип капитализъм, не значение дали е инклузивен, вече не може да е глобална социално икономическа система. 
Принципите на индивидуализма, материализма, алчността и неограниченото трупане на лично богатство трябва и ще отидат в миналото, заедно със социалния дарвинизъм и конкуренцията във всичките и аспекти. 

В край на краищата всички сме жители и съседи на единствения ни дом - планетата земя и сега е времето да изберем каква ще е тя в бъдеще - дали ще е подобие на холивудските фантастики "Идиокрация" и "Елизиум" или ще прилича на прекрасното хармонично устроено глобално общество в "ерата на срещналите се ръце" от романите на Иван Ефремов. 

Иван Спирдонов