Равнозначни ли са понятията „немислещ“, „невежа“ и „глупав“? Не, не са. Може да не мислиш, защото си глупав, но може да не мислиш и защото те мързи, което не те прави глупав
Когато са на власт, и умните, и глупавите, щат - не щат, мислят, обаче резултатите от мисленето са различни
Първоначално заглавието беше “Кой не иска да мислиш?”q но “Кой иска да не мислиш?” е много по-точно, защото очевидно срещу масовото мислене се осъществява заговор.
Преди няколко дни се опитах да провокирам общественото мнение с един афоризъм, мисъл на акад. Олга Волпе:
“Накарай човека да мисли, защото мислейки, рано или късно стига до Бог”.
На онези, които се сещат коя е Олга Волпе, може и смешно да им стане. Останалите не са пропуснали нищо съществено. По-важно е какво общо има мисленето с Бог и с пътя към Него или (което пак е същото) какво общо има мисленето с Истината и с пътя към Нея. Моля да не пренебрегвате изписването на думата “истина” с главна буква, защото често между Истината с главна и истината с малка буква има съществено разминаване. Нека за удобство да приемем, че Истината с главна буква е абсолютната и обективна истина, докато истината с малка буква е относителната и субективна истина.
Равнозначни ли са понятията “немислещ”, “невежа” и “глупав”? Не, не са. Може да не мислиш, защото си глупав, но може да не мислиш и защото те мързи, което не те прави глупав. Можеш много да мислиш и пак да оставаш невежа, защото не научаваш нищо, с нищо не се променяш в резултат от мисленето си. Едно време умните управляваха света и се стремяха да приравнят глупавите към себе си. После глупавите на принципа на вишегласието взеха властта (защото са повече) и сега се стремят да приравнят умните към себе си. Когато са на власт, и умните, и глупавите, щат - не щат, мислят, обаче резултатите от мисленето са различни. Понякога от скромност и кокетно смирение умните отказват да признаят, че са умни. Обаче ако наистина си умен, може да се очаква, че ще осъзнаваш това. Ако пък си умен, но казваш, че не си, то или заемаш суетни пози, или наистина не си толкова умен. Но така или иначе мисълта тече и нейните резултати движат човечеството нанякъде, в някаква посока, която оптимистите наричат “напред”.
Обаче идва един момент, когато изглежда мисленето се оказва опасно. С развитието на комуникационните технологии все повече индивиди имат възможност не само да мислят, но и да обменят мислите си. Появяват се и злонамерени индивиди, които използват този масов и повсеместен обмен на мисли за користни цели. Заедно с тях се появяват и групи мислещи умници, които решават, че животът би бил много по-хубав, ако широките народни маси не мислеха чак толкова. Така се ражда постмодерната масова култура. И нейният тренд се развива за броени години. Да вземем музиката. Попмузиката на 70-години на ХХ век в сравнение с днешната попмузика изглежда като виртуозна и дълбока класика.
Ами изобразителното изкуство? Да вземем напосоки от една страна “Атинската школа” на Рафаело Санцио (1511), където всяка една от десетките фигури в сложната композиция сама по себе си е картина със своя собствена сложна композиция, и от друга - “Мъже и жени” на идола на абстрактния експресионизъм Джаксън Полък (1942). В коя от двете е вложена повече мисъл? Коя от двете предизвиква повече мислене?
Но изкуството е немислимо без някаква публика, защото по природата си е комуникация, всяка творба се състои от 50% създаване и 50% възприемане; всяка творба стъпва на нещо очаквано (и желано), за да донесе нещо неочаквано. В този смисъл, ако наистина има заговор срещу масовото мислене, то масите със своето нежелание да мислят са съучастник в него. Забелязали ли сте, че колкото по-масово е едно послание, толкова по-малко съпротивление предизвиква при възприемането си, толкова по-малко усилие изисква. На върха са рекламите.
Но дали страховете на умниците и мързелът на масите са единствената причина за идиокрацията и възпирането на масите от мислене?
Да видим първо кой има интерес от глупави народи. Хипотезите са три:
Прагматична хипотеза. При застрашителните размери на човешката популация (застрашителни не сами по себе си, а в сравнение с предишни ситуации) възниква необходимостта да се управляват огромни маси и да бъдат предпазвани сами от себе си. Защото индивидът може да бъде брутален, но още по-брутална е тълпата. Едно време (сега не знам как е) първостепенна задача на старшината в казармата беше да не оставя войниците без работа, защото започват да мислят за уволнявка. Накратко: започват да мислят.
Мистична хипотеза - борбата на злото за душите на хората. Мнозина гледат с насмешка на това, без да знаят колко трагично грешат. През цялата си история човекът се намира в състояние на частична увреда и пред него стои въпросът дали ще се доувреди до пълна негодност или ще се завърне в първоначалното си неувредено състояние. Тоест дали ще се върне при своя Създател или ще се нареди до другите отпаднали твари.
Хибридна хипотеза. Тя е комбинация от двете по-горни и според мен е вярната. Големите маси се управляват трудно, хората реагират различно, защото в различна степен са овладени от злото в борбата му против доброто. Самото то, злото (което не бива да забравяме, че е личностно, а не природна стихия), се стреми да отклони човека от пътя му към завръщане при неговия Творец и една от техниките му е да го накара да мисли по-малко, защото, както казахме, мисленето е път към Истината.
Защо пък точно мисленето да е път към Истината, какво представлява мисленето?
В православното богословие мисленето е дейност на душата, а умът е нейна способност. Св. Йоан Дамаскин определя човешката душа като жива, разумна и надарена със свободна воля. Той сравнява ума с окото: както окото служи на тялото, за да вижда, така умът служи на душата, за да познава. Чрез ума си мисли самият човек, който е единство на душа и тяло.
Тук има една важна особеност на светоотеческия език. “Ум” (νομς) може да означава способността за духовно съзерцание. В пета глава на “Мистагогия” св. Максим Изповедник нарича νομς съзерцателната сила на душата, чрез която тя се насочва към истината и към Бога. На разума (λόγος) той отрежда практическата роля да ръководи човешкото действие към доброто. Затова, когато четем у отците за “очистване на ума”, става дума за очистване на самата способност на човека да познава духовно. Тоест мисленето също може да е увредено и “замърсено” и се нуждае от очистване, в което взимат участие и други процеси като вярването и чувстването, но и самото мислене. Мисленето е инструмент за очистване на мисленето. Или поне би могло, би трябвало да бъде. Затова сатаната едва ли много иска човекът да мисли.
Мисленето помага и за разгадаване “козните на лукавия” (позволете ми да използвам този фразеологизъм). А какво значи да “разгадаеш нечии козни”? Това е да прозреш подвеждането, което иначе би те хвърлило в крайно нежелана ситуация. Ако някой иска да те излъже, той от всичко най-силно желае да не мислиш. Затова и “козните на лукавия” са такива, че едно и също ти се представя под най-разнообразни имена в най-разсейващи опаковки. С времето едни и същи думи (да речем, “либерализъм”) започват да означават различни и дори противоположни неща.
Ето един пример. Най-объркващо днес е, че това, към което бягахме, се превърна в това, от което бягахме. Светът на свободата, към който протягахме ръце от тоталитарната си тъмница, се превърна в свят на регулациите и канселирането. Глобализмът замени комунистическия интернационализъм. Фалшивата толерантност - класовата солидарност. Мнозина обаче - честни до болка хора - не го приемат, не искат да повярват, не могат да се обърнат, защото считат това за предателство. Те, развявали сини знамена по улиците през 1989, и сега няма да изменят на синята идея, нищо че официалните претенденти за носители на тази идея се превърнаха в неомарксисти и поддръжници на гей парадите. Ето един пример, когато честността и лоялността пречат на мисленето.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
Уонко Нормалния
1 minute before
Стигна до - Мисленето с бог и приключих от Смях. Не ми е ясно, защо се толерират религиозни Фанатици. От която и да е Вяра де. Нямам против никакви вероизповедания, но когато се бичи на Фанатизъм не е на добре. И кво като еди кой си е от еди коя си религия? Форма на Промивка и нищо повече. Кво са Уж Бог ни е направил от Кал, за да станем Кал, което е неизбежно де.
Коментирай