Критики към СЗО след решението на САЩ за оттегляне и призиви България да преосмисли участието си в организацията

Изявлението на СЗО по повод оттеглянето на САЩ от СЗО звучи като класически институционален плач - много думи, нула самокритика. Вместо да се зададе най-важният въпрос:

„Къде сбъркахме?“... 

Организацията предпочита да обяснява колко незаменима е и колко „по-опасен“ ще стане светът без нея.

БаФ мамаму.

Колко пък по-опасен да стане от това, което знаем и помним, че сътвориха по време на COVID-19 - реалността, която всички преживяхме. В началото организацията безкритично повтаряше информацията, идваща от Китай, омаловажавайки риска, сменяше позициите си и изпращаше противоречиви сигнали. Това не е „най-доброто възможно управление на криза“, а провал, платен с живота, здравето, свободата и поминъка на милиони хора.

Опитът да се измие отговорността с аргумента „ние само препоръчвахме, не налагахме“ е меко казано несериозен. Когато една организация претендира за ролята на световен здравен авторитет, нейните „препоръки“ се превръщат в оправдание за локдауни, принудителни мерки и масови ограничения. Формално може да не си наредил нещо, но реално си задал рамката.

СЗО твърди, че е напълно неполитизирана и независима. В същото време разчита на финансиране с условия, лавира между геополитически интереси и демонстрира избирателна чувствителност. Да се твърди, че подобна структура е извън политиката, е или наивност, или умишлено подвеждане.

Най-проблематичното е, че след всичко случило се, отново се предлага същото решение: повече правомощия, повече споразумения, повече централизация.

Без ясно поета отговорност. Без реални санкции.

Без гаранции, че същите грешки няма да се повторят.

На този фон решението на САЩ не е безотговорно, а логично. То е знак за отказ да се легитимира система, която не признава грешките си, но иска още власт. Глобално здравно сътрудничество е необходимо, но не на сляпо доверие и не на принципа „вярвайте ни, защото ние сме СЗО“.

Докато организацията не започне да говори честно за собствените си провали, призивите за „връщане“ ще звучат кухо. Доверието не се изисква с декларации. Доверието се печели с отговорност.

Освен това - СЗО е НПО. 

‼️‼️‼️

В тази връзка обръщам внимание на политическите партии да се ориентират предизборно правилно и да подемат инициатива за излизане на България, от СЗО - явно този хомот може да се свали.

Лилия Божкова