Между куфарите, дамаджанките и философията на метрото

Празници, празниции... следват и пълници. 

Празнувах, що празнувах и ето ме тази вечер пак на работа. 

В метрото е по-спокойно от друг път, но около гарата все пак има оживление. 

Софиянци се завръщаме от родните си места и, ако потокът от хора е сравнително голям, то от куфари, куфарчета, чанти и...естествено тубички и дамаджанки също не липсват, е още по-голям. 

Поогледах се дали някой не си носи патицата или мисирката за Нова година, че тя е вдруги ден. 

Някой беше написал "разни хора-разни идеали" и е много прав. 

Аз като дърт зевзек, започнах да оглеждам разнородния поток от хора и с опитно око забелязвам един смел, нашенски "коледар" със суитшърт, разкопчана риза и потник. Понече да тръгне, ала ботевото стихотворение "Жив е той" е в пълна сила.

Досущ очи тъмнеят, глава се люшка, крака се преплитат и виновна е цялата вселена. 

Обаче бутилката с червено вино, преполовена вече, не я изпуска. 

Някаква жена до него си изпълняваше репертоарът от препоръки, наставления и клетви. 

Пък оня дали изобщо я отразвваше не стана ясно. 

Ама по погледът й личеше закана като на Зеленски към Русия. Само да се приберат. 

Разминахме се с богатирът и се обърнах на другата страна. 

Какво да видя? 

Едно девойче стои до вратата и си подновява червилото на камерата на телефона. 

Нация техническа! Няма огледало, няма такива мъндракуции, тоя телефон аслъ за какво й е?

Оставих я да се харесва сама и погледнах по-натътък във вагона. 

От много време наблюдавам, че като влязат в метрото, веднага в ръцете на почти всички цъфтят телефоните. 

А някъде през няколко човека един кифльо, облечен с някакъв розов, анцуг и розови маратонки, хванал телефона като филия намазана с лютеница и говори така високо, че сигурно го чуват и в съседния вагон. Пък да беше отворил прозорецът, отсреща щяха да го чуват по-добре.

Малко по-напред една старица се мъчи да пази равновесие стиснала една пазарска количка.

Ама нали нашите машинисти на метрото са обучавани да карат на товарни композиции и спират и тръгват все едно возят чували с картофи и на един от завоите влакът се залюля, бабичката си изпусна количката и подбра един мъж на средна възраст.

Той я задържа мърморейки намръщено къде е тръгнала по това време?

А тя с писклив глас му обяснява:

-За вода баби, за вода от централната баня.От много години сал от там пия.

Оня я погледна малко на гюрултия и имах чувството, че насмалки да й рече: "Баба ти сал от там е пила вода"!

Чуден народ сме.

Един шашав слиза, друг се качва и празно няма.

Не усетих кога до мен са се качили една компания от момчета и момичета и си говорят за еврото.

Дойде време да слизам, че фискалните теми ще ми дойдат в повече.

Мисля след Нова година да намаля излизанията, че поглеж от лекции съм заел мястото на Теменужка Петкова.

Енчо Иванов