НА КОЛЕНЕ ПРЕД ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ!
Редил съм се на опашка от 5ч. сутринта пред книжарницата на улица Солунска/Васил Коларов тогава, за тази книга. По това време нямаше "протести", защото по нашата улица и по булевард Сталин милиционерите бяха с униформи или цивилни. А доносниците - със шапки невидимки. Оставаше ни само една възможност за съпротива срещу единомислието, което се опитваше напразно да ни затъпи. Четенето на чуждестранна литература. Така се запознах с Ърскин Колдуел, представител на един свят, непознат, но населен със свободни хора. Хора които не клякат, които не лазят и не протягат ръка за милостиня.
Изведнъж Желязков ме върна към заглавието на една от любимите ми книги, когато още не бяхме свободни.
Божидар Чеков
