НАКЪДЕ ОТИВА ФРАНЦИЯ? И ЕВРОПА

НАКЪДЕ ОТИВА ФРАНЦИЯ?

И ЕВРОПА.

Младежките бунтове във Франция се развихриха до степен, която кара всеки европеец да се запита : Срутва ли се Европа?

Мнозина се опасяват. Но всъщност това, от което европейците повече се страхуват е : не е ли бъркотията във Франция и в Европа прелюдия, сигнал за опасността от избухване на ядрена война.

Защото, кой какво ще да говори, основната причина за тревогите и опасенията на младите французи и европейци се дължат не толкова на недостига на учители, състоянието на образованието или цената на дизела. Това е само булото, завесата, която прикрива истинската, основната причина за бунтовете и недоволството - подсъзнателният страх от унищожителен, катастрофален световен конфликт. На страха очите са големи и чувствителните, загрижени за бъдещето си млади европейци имат всички основания да се безпокоят от посоката, в която се плъзга Европа.

Ученици, студенти, младежи чувстват, че европейските власти упорито ги тласкат по пътя на войната. Животът е пред тях и те не искат правото на съществуване да им бъде отнето от управници, за които войната е изход от дълбоката криза, предизвикана от негодно управление. Над милион техни връстници загинаха по бойните полета в Украйна и младите европейци не искат да споделят трагичната им участ. Те чувстват че има нещо много фалшиво в уверенията, че Украйна е тяхна съдба и ако тя падне, те ще са следващите. Те не виждат защо Германия трябва отново да има най-силната армия в Европа, защо есесовският дух отново излиза от бутилката, защо жизненото им равнище спада, перспективите за бъдещето им са мрачни, защо пропагандата непрестанно ги лъже и защо на фона на всичко това трябва ускорено да се въоръжават.

Защото така искал Тръмп?

Страхът от войната е в дъното на цялото недоволство, което обхваща Европа. И то няма да спадне докато не настъпи една от двете възможности : мирен изход от кризите в Украйна, Иран и Газа или световна термоядрена война.

Защо протестите избухнаха сега?

Може би защото младите хора разбраха как са ги лъгали. Как политически обусловената измама се е превърнала в държавна политика из Европа.

Да поясним.

В началото бяха обясненията за войната в Украйна. Никой не обясняваше и не порицаваше киевския режим за изтреблението на рускоезичното население на Донбас. Никой не възрази срещу намеренията за включване на Украйна в НАТО. Никой не се усъмни, че Меркел и Оланд са лъгали като мургавелки при Минските споразумения. Никой не каза, че крайната цел е тази на Наполеон и Хитлер - разпада и раздробяването на Русия и колонизирането на отделните парчета.

След това дойде Газа. Геноцидът над палестинците и планът за заграбването и бе представен като справедливо възмездие над група терористи. Колкото и произраелската пропаганда да прикриваше размерите на убийствата, светът разбра за избитите и погребани живи 70 000 хиляди палестински деца, жени и старци. Трагедията в Газа разбуди съвестта на много хора, особено на младите и ги накара да се запитат : А каква е гаранцията, че това няма да ни се случи и на нас.

После дойде Иран. Целта на Израел и на САЩ беше да смажат Иран, да овладеят Ормузкия проток и да контролират кранчето за износа на петрол и газ, основно към Китай, Япония и Европа. Като обяснение се лансираше представата за ядрените амбиции на Техеран, от които се чувствал застрашени Израел. Лъжата стана ясна, когато дизелът поскъпна с 50 %.

Сега лъжата е, че Русия щяла да напада Европа. Но този път, както в приказката за лъжливото овчарче, пропагандата се препъна. Младите французи разбраха какво им се готви и се вдигнаха на протест.

Ще разберат ли европейските управници това?

Сегашните са твърде увредени и трудно ще реагират правилно на истинските причини за недоволството. Опасявам се, че може да се стигне до признаци на гражданска война между мигранти и коренно население. На религиозна или етническа основа. Вълненията и палежите във Франция, Италия и Белгия показват, че опасността е реална. И това ще е критичната точка. Защото обичайна практика за застрашена от бунтове и противоречия власт е да търси външен отдушник за вътрешното напрежение. В настоящия случай с Европа външен отдушник може да бъде само войната с Русия. Натам, за беда, ни тласкат.

Васил Василев