НОВИТЕ НЕРАВЕНСТВА, С КОИТО ЩЕ СЕ СБЛЪСКАМЕ СЪВСЕМ СКОРО, НО НЕ ЗНАЕМ НИЩО ЗА ТЯХ.
Много хора все още вярват, че новите технологии, най-вече пълната цифровизация, роботиката и изкуствения интелект, ще направят бъдещето ни царство на безкрайната свобода и технократски рай, в който всички ще живеем дълго, доволно и щастливо. Вярват, че тези технологии ще вдигнат до нови висоти световното богатство, ще задоволят всички материални потребности, ще ни донесат охолен живот и множество нови възможности.
Нито един пропагандист на тези технологии, обаче не посочва как точно ще се създаде и ще функционира този бъдещ рай и дали ще е за всички. Политици и управляващи също пазят това в тайна или, най-вероятно и те не знаят отговорите.
Но много мислещи хора по света очакват тези отговори, защото това, което се очертава на хоризонта, няма нищо общо с рая.
Дълбоките изменения, които технократите ни предлагат, можем да приемем като доста абстрактни, защото те очевидно игнорират съществуващите социални реалности и най-вече – съществуващото огромно социално неравенство, разликата между бедни и богати.
Точно затова е много съмнително дали “прекрасното бъдеще", в което роботи ще вършат всичко, а масата хора ще живеят охолно, изобщо е възможно да се случи.
По-скоро този технократски рай ще е такъв само за избрани и никой не се и кани да се бори с неравенствата. Затова и темата е табу.
Нито роботиката, нито изкуствения интелект ще донесат достоен живот на всички земляни. Не е това целта на глобалната технократска аристокрация. Въпреки, че ежедневно слушаме какви реки от мед ще потекат, господарите на технологиите по нищо не се различават от всички досегашни господари. Тъй като са класически неолиберални капиталисти, те не искат социално равенство, а искат подчинение, точно както са го искали Рамзес II, Цин Шъ Хуан Ди, Иван IV Грозни или Хенри VIII Тюдор.
Затова трябва отсега да се постараем да мислим за новите неравенства, които ни очакват в бъдеще. Те ще са напълно непознати и могат да изправят обществата и света пред съвсем нови опасности и предизвикателства.
Както знаем, неолибералният капитализъм изповядва индивидуализъм, успех на личността, а не някакво всеобщо щастие, равни възможности и сходен жизнен стандарт. В този смисъл, ако нещо глобално не се промени, собствениците на новите технологии ще са единствените печеливши от тях, а животът на останалите е по-вероятно да заприлича на ад , а не на рай.
Досега хората бяха ценни за капитализма, защото са работна ръка, тоест - средство за увеличаване на капитала. След масовото навлизане на роботи и ИИ, тази ценност на човека постепенно ще намалява. Всеки истински капиталист ще предпочете капиталите му да растат благодарение на роботи и изкуствен интелект, на които не трябва да плаща заплати и осигуровки.
Но не е само това. Дори и достъпът до най-добрите технологии, до най-високотехнологичните методи на лечение - наномедицина, терапии за борба със стареенето, изработването на вътрешни органи от собствена ДНК и т.н. ще бъде разрешен само за богаташите, защото само те ще са в състояние да платят нужната цена. Същите богати хора ще могат да си позволят физически и когнитивни усъвършенствания, за които останалите няма да разполагат с необходимите средства.
Разбира се, собствениците и акционерите в най-големите технологични компании вече са се подготвили. Тъй като са спонсори на развитието на свръхтехнологиите, те първи да се възползват от тях.
Така богатите наистина ще могат да станат свръхчовеци, а бедните – не. Историята, за съжаление, ни показва, че в случаите, когато групи хора или цели народи се приемат за свръхчовеци, за останалите винаги остава ролята на подчовеци.
В близкото бъдеще ни дебне подобна опасност, при това – базирана не на военни победи, пропаганда или чувство за расово или национално превъзходство, а на съвсем реалните преимущества, които дават новите технологии.
Това ще са и новите неравенства, за които трябва да мислим отсега.
Холивуд ни показа нещо подобно в антиутопията „Елизиум”, описващ свят, в който богатите имат достъп до всички блага на технологиите и дори живеят в своеобразен „рай“ – в космическа станция в околоземна орбита, а останалите хора са принудени да оцеляват в замърсената, разкъсваната от болести и войни Земя.
Уважаваният Андрей Фурсов е още по - конкретен: “Господарите ще се усъвършенстват благодарение на биотехнологиите, генното инженерство и нанотехнологиите. Въвеждат в организма си нанороботи, свързват мозъка си с компютърните мрежи. Прилагат нови методи за усъвършенстване на умствените и психическите си възможности. В крайна сметка се получава раса на властелините на този свят. Кастата на господарите се превръща не просто в друга раса, а в друг вид – биотехнологичен, и дори външно (ръст, телосложение и т.н.) ще се отличават рязко от низините. Подобна е била ситуацията в докапиталистическите общества върховете, като правило, се отличават и биологично от низините, защото просто никога не се лишават от храна.”
Осъзнаването на проблема, че технологиите, сами по себе си, не могат да превърнат земята в рай, когато са собственост не на народите, а на шепа свръх алчни и самовлюбени дивидууми, е много важно, защото от това осъзнаване трябва да се родят нови действия, ново мислене и нови идеологии.
В XIX век тогавашният бум на технологиите също беше на път да превърне земята в ад, вместо в рай. И не технологиите ни върнаха към нормалното, а появата на синдикалното движение, Карл Маркс и Джон Мейнард Кейнс.
Иван Спирдонов
