Отбраната винаги води война със здравеопазването и образованието

Отбраната винаги води война със здравеопазването и образованието

В така наречените „нормални страни“ с „функционираща пазарна икономика“ и „демокрация“, каквото и да означават тези понятия (типологията им е диференцирана), около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП) се разходва от държавата, а други около 50% - от частния бизнес и от домакинствата.

Разбира се, в по-слаби и изтощени стани, страдащи от заболяването „неолиберализъм“, „демокрацията“ е  по-благосклонна към „пазарите“ и частния сектор, за сметка на общите интереси. Досещате се, че тук се вписва и България, в която съществува законодателно установен таван за държавната преразпределителна роля чрез бюджета, който е до 40% от БВП. Това ограничение е заложено в Закона за публичните финанси, чл. 20, ал. 1, т. 1, който гласи, че: „Размерът на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от прогнозния БВП за съответната година.“ И после кажете че олигархията не управлява в нашата страна!

По-умните страни имат друга тактика.
Германия има т.нар. „дългова спирачка“ („Schuldenbremse“), която ограничава структурния дефицит на федерално ниво до 0.35% от БВП.
Швейцария използва „expenditure rule“, който ограничава разходите спрямо дългосрочните приходи.
Полша има конституционно ограничение за държавния дълг – не повече от 60% от БВП.

Но 40% или до 50% от БВП, ясно е че при бюджетирането всеки сектор „натиска“ държавата да му дава повече и още, и още, и още… В това отношение българските военни не са по-малко алчни акули от своите натовски партньори – вижте как 5% от БВП не само им се струва достижима цел, но даже и малко („Русия чука на вратата на Слънчев бряг, олеле!“. Същото обаче се отнася и за здравеопазването („Дайте по-големи бюджети за лекарства и операции, за да направим България отново здрава!“), и за образованието („Повече средства правят по-качествено образование! Иначе - не!“). Всеки за себе си, а Господ (ако го има) – за останалите.

Да видим как стоят на практика отношенията „отбрана – здравеопазване – образование“.

В момента всяка страна членка на НАТО харчи по-малко за армията си и за въоръжения, отколкото за здравеопазване или образование. Въпреки това, целта за отбрана от 5% БВП би накарала 21 от тях да харчат повече за милитаризация, отколкото за по-просветен народ.

„Златният медал“ заминава за Полша, която е лидер по дял на разходите за отбрана с 4,1% от БВП (данни за 2024 г.), но същевременно отделя 7,0% за здравеопазване (данни за 2022/2023 г.) и 4,7% за образование (данни за 2022/2023 г.).
„Среброто“ в класацията се полага заслужено на САЩ, който се гордее с 3,4%военни разходи (Тръмп още не се е качил на сцената), но още по-огромните 16,5%за здравеопазване и 5,4% за образование. Не се подвеждайте по цифрите, огромните разходи за здравеопазване може да означават доста болен народ и по-ниска продължителност на живота (спрямо редица европейски страни) и спекулативни цени за лекарства и лечение!
„Бронзът“ отива Естония, която разходва като дял от ВП колкото САЩ – 3,4%, но по-малко за здравеопазване 7,0% и за образование – 5,3%.

Най-миролюбивата страна в НАТО е Исландия, която преди апетитите на САЩ към нейната територия отделяше 0,0% за въоръжаване, но именно поради ниските разходи за армията си беше щедра към здравето на своите граждани с 9,0% и към просветата на своите деца – 7,1%.
Втора в обратната класация е Белгия, отделяща 1,3% за отбрана, но отново щедра към здравеопазването с 10,8% и към образованието с 6,4%.
Трети е миролюбивият Люксембург, отделящ отново 1,3% за военната си защита, но още 5,8% за здравеопазване и 4,7% за образование. Всъщност, една от най-богатите страни в Европа разходва огромни порции от БВП на човек от населението спрямо другите страни. И много, и достатъчно!

България е над средното ниво на дял от БВП за отбрана с 2,2%, дава по-малък дял от Исландия и Люксембург за здравеопазване – 7,7% и за образование – 4,7%. Бедна страна, ограничен бюджет, „законова рамка“ за държавните разходи, нездрав народ и неграмотни младежи. Това е положението!

Какво предстои ли?
Ако през 2035 г. страните от НАТО достигнат и надхвърлят 5% от БВП за въоръжаване „до зъби“, но имат до тогава средногодишни темпове на растеж от и над 5% на БВП, „орязване“ на социални разходи и набъбване на държавните дългове няма да има.
Обратно, ако растежът бъде под 5% средногодишно – а такъв се очаква (!!!), военните ще „воюват“ със здравеопазването и образованието повече, отколкото с „неприятелските страни“. Не че здравеопазването и образованието отдавна не спекулират с високи разходи спрямо качеството на предлаганите от тях услуги!

Рискуваме пушката да гръмне стъкленицата с лекарства и да прониже учебника!

Всичко е въпрос на демократичен избор, нали?!

Боян Дуранкев