Партията на милионерите

С етикет “Народна”, в нея крачат само свръхбогати

Днес също има Народна партия, при това европейска

Има една приказка, че за държавата е здравословно да я управляват богати политици. Защото са с пълни джобове и няма да крадат. Това може да е вярно в цивилизования свят, но у нас е огледално. Докопа ли се до властта, богатият българин става още по-алчен.

Първоначалното натрупване на капитали, както го дефинира Маркс, започва веднага след Освобождението. В ония мътни години Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.

Тъкмо Стоилов е основател на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като Партията на милионерите. В нея тежко стъпват свръхбогатите Георги Губиделников, Димитър Яблански, Теодор Теодоров, Атанас Буров.

Начело е Иван Евстратиев Гешов, изпълнител на наследството на Евлогий и Христо Георгиеви. Уж нарочено за благотворителност, през 1898 г. Гешов храбро бърка в него и вади 3 000 000 лева. Дава ги назаем на Българскатанародна банка за пет години с шест процента лихва.

Скандалът се точи дълго, влиза и в Народното събрание. По онова време входът на парламента е платен. Всеки, който има нужда от зрелище, си купува билет. В камарата се ходи като на цирк!

“Отидох на едно вечерно заседание - разказва поетът Кирил Христов. - Бе отегчително: въпросът, който занимаваше народните избраници - милионите на Гешева - бе ясен не само за всеки юрист, но и за всеки незаинтересован неюрист. Стана министърът на правосъдието. Още в началото на речта си той каза буквално: “Мъчно може да се намери човек, който ако има възможност да присвои 10-15 милиона, би се отказал да ги присвои.” Не протестира никой, поне опозиционер.”

“Всички мълчаливо се съгласиха, че са непроявени крадци”, документира очевидецът и добавя: “Почуствах един път повече как непоносимо е за един умен човек да живее в България.”

Иван Гешов вдига палат на бул. “Цар Освободител”

Заръчва шедьовъра на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. В партера са ситуирани кантора, билиотека, музикален салон, кухня и столова. На първия етаж кабинет, два салона за гости и няколко спални. На втория са разположени девет стаи с вестибюли и сервизни помещения. Всичко се отоплява със собствено парно.

Сградата е с два парадни входа и един откъм вътрешния двор. Там има конюшня със специална порта, която изолира неприятните миризми. Басейн и зимна градина допълват пейзажа. Дърветата и цветята са доставени от Виена. Обзавеждането също е вносно. Масите, леглата, креслата, канапетата, пердетата, кувертюрите и аксесоарите пристигат от големите европейски столици.

Палатът е осветен на 23 юни 1901 г. Тогава Гешов е председател на Народното събрание. На трапезата хайверът е от Гърция, вината от Марсилия, дивечът и сладкишите са транспортирани от Виена. Оркестър прави глътките по-леки.

Константин Стоилов е основател на политическата формация.

Сред гостите са княз Фердинанд, премиерът Петко Каравелов, руският дипломат Юрий Бахметиев и английският му колега Хенри Елиът. Като вижда какво чудо е сътворил, князът обявява домакина за “Нашият Крез”.
Иван Гешов поставя началото на съревнование сред народняците. Кой ще съгради по-впечатляващ домашен уют. Димитър Яблански, който присъства на тържеството, приема предизвикателството. Той оставя диря в шест обикновени народни събрания и един велик парламент.

Яблански застава на една права с Гешов, като наема Фридрих Грюнангер.

Полага основния камък също на “Царя”

Лентата е прерязана през 1907 г. Палатът е решен в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а интериорът е в рококо. Мансардният етаж е акцент в художественото оформление на сградата, разнообразено с балконски перила от ковано желязо и скулптурни орнаменти. Те са дело на декораторът Андреас Грайс. Материалите и обзавеждането са доставени от Виена.

“Бравос!”, ръкопляскат избирателите на Димитър Яблански и наричат постройката Малкият дворец на столицата. По-късно тя беше известна като къщата до “Ялта”.

В състезанието се включва и Теодор Теодоров. Викали му Парламентарният тигър, заради внушителните бакенбарди, с които наподобявал физиономията на екзотичния звяр. Обитавал е тринадесет обикновени и едно велико народно събрание.

Теодоров е заклет патриот и възлага своя замък на българските архитекти Георги Фингов и Петко Момчилов. Двамата постигат ефекта на лекота и въздушност, който ги разграничава от тежкия стил на Грюнангер. Инак другото е по Гешов и Яблански - локално парно и пищна украса.

Теодоровият палат е завършен през 1911 г. на ъгъла на улиците “Славянска” и “Добруджа”. През социализма беше обърнат в ресторант, популярният “Руски клуб”.

Синът на Парламентарния тигър разказва:

“Тази обширна къща изискваше и многобройна прислуга. По време на финансовия разцвет тя включваше две слугинчета, една готвачка, един шофьор-писар, един градинар-огняр и гувернантка-чужденка. Това не представляваше толкова голям разход, както днес бихме предполагали, защото храната беше почти без пари. Спомням си, че до Балканската война готвачката получаваше за пазар за цялото домакинство по 5 лв. дневно, за които вечер даваше сметка и връщаше стотинки. Заплатите също бяха много скромни. Момичетата бяха шопкинчета, изпращани в София, за да се пошлифоват и облекат по градски и по възможност да се задомят, в което повечето успяваха. Слугинчетата получаваха месечно по 20, а готвачката - 25 лв. Разбира се и дрехи, защото не можеха да ходят в къщата с шопските си носии.”

“Моята къща струва само с 20 хиляди лева по-малко от тази на богаташа Яблански!”, тегли чертата Теодор Теодоров.

Ето го и народнякът Атанас Буров. За него всичко е казано във вдъхновения стих на поета:

Ех, да бях богато чедо,

Буров да ми беше дедо,

“Дубъл екстра” щях да пуша,

мъката си щях да туша.

Днес също има Народна партия, при това европейска. Тя излъчи за еврокомисар Мария Неделчева, по-известна като Габриел. С честен труд и пословичната българска спестовност политическата дама натрупа 1 161 058 лева суха пара. Чисто по народняшки обитава палати в Брюксел, Страсбург и София.

Автор: Росен Тахов

trud.bg