Първият пристъп на масовата истерия приключи снощи

Първият пристъп на масовата истерия приключи снощи. Само първият, защото е ясно, че спектакълът ще продължи – алгоритъмът има нужда от храна, а масите с готовност му я дават. Но нека видим какво всъщност показа тази нощ за българите.

Първо – че огромна част от тях изповядват йезуитската формула „целта оправдава средствата“. Не е важно как постигаш нещо, важно е да го постигнеш. 

Тази „мъдрост“ я видях в най-чист вид в постовете на човек, когото иначе уважавам за начина, по който комуникира с аудиторията, бивш служебен министър, който бих определила като лидер на мнение – Иван Христанов. С някакво особено удоволствие той обяви, че певицата „хванала алгоритъма“ и затова победила.

Да си кажем истината:

да хванеш алгоритъма означава да манипулираш аудиторията.

Означава да използваш онзи същия алгоритъм, който всеки ден ни мачка съзнанието, продава ни стоки, идеи, хора, приспива критичното мислене. И точно това трябва да хвалим? Точно това да бъде пример за подражание?

Ех, Иване… Това ли е урокът за младите – че не знанието, не учението, не развитието, а алгоритъмът е пътят напред?!

Да го преведем на български:

„Бъдете тарикати, за да успеете!“  

Ето това е посланието.

И моля ви, без мантрата за „положения труд“. Има труд и труд. Да се трудиш да надхитриш алгоритъма не е труд, който трябва да се възнаграждава. Това е трудът на тариката, не на човека, който гради.

Второто, което изплува – инфантилността и жалкият атеизъм на масата.

Инфантилно е да не можеш да разбереш теза, защото собствената ти безпросветност не ти позволява да стигнеш до смисъла, и да наричаш „злобен“ този, който ти я поднася. Не той е злобният. Злобата е в тези, които я виждат навсякъде. Човек вижда в другите само това, което носи в себе си.

А за атеизма – никой не ви кара да вярвате в Бог. Но гаврата с него показва единствено, че корените ви са в онова минало, което унищожи вярата на българите, за да ги превърне в пионки на партийни величия. Ако имахте поне малко разум, щяхте да осъзнаете колко сте близо до „другарите“ и „другарките“, от които уж сте се откъснали. Не сте. И няма да бъдете, докато не се събудите.

И още нещо: силна държава без вяра няма. Нито една.

А сега – към новия ви идол.

Тя каза, че България е малка държава.

Вие това не го чухте. Вие гледахте режисирания танц, направен от чужденци и решихте колко е „освободена“ и „без комплекси“. Наистина ли ви трябва тя, за да разберете, че няма причина да се срамувате, че сте българи?

О, неразумни юроде… Малцина ще разберат тези думи. Защото в култа към звезди-еднодневки няма място за познание.

Да се върнем към „малката държава“.

Казано в „голямата Австрия“, която не е по-голяма от България нито по територия, нито по население, и е възникнала по-късно от България.

Кое точно е малко у България? Историята? Културата?

България е малка само в малките мозъци, пълни с комплекси.

Добавеният акцент: женствеността и сценичното поведение

И понеже толкова се говори за „женственост“, нека погледнем и нея.

Дара излезе на сцената с къси панталонки, агресивни движения и поведение, което повече приличаше на демонстрация за социални мрежи, отколкото на артистично присъствие. Това не е женственост. Това е естетика на алгоритъма – провокация, разголване, шум, за да се съберат кликове. Женствеността не е в крясъка, не е в позата „виж ме“, не е в агресията.

Сравнете я с австралийската певица – премерена, спокойна, стилна, уверена. Женствеността там беше в достойнството, в гласа, в поведението, в липсата на нужда да доказва нещо чрез разголване или агресия.

Едната беше артист.

Другата – продукт на алгоритъма.

Това е към момента, казано накратко, вярвам в идващите дни ще има поводи за още размисли и ракурси на събитието.

Златина Кралева