ПЛУЖЕЦИ

Познавам тези плужеци, откакто дойдох в София. Не че и в Ловеч, където живеех преди, и в село Голяма Брестница, и в село Гложене, и даже в Дъбен и Луковит няма плужеци, но тия, софийските, се отличават с голям плужеков финес. Те могат да бъдат обединени и в един плужек, защото всъщност са едно и също нещо. Но малко диференциране не е лошо.

И някога, и сега плужеците винаги поставят лицата си най-отпред на витрината. Говорят, заливат ни с шербет от боровинки, подкрепят комунизма и социализма, борят се за демокрация, правят научна кариера, бизнес, пишат стихове и романи, оценяват живота ни и света и нямат насита, и нямат насита. Те не са охлюви, които лека-полека пълзят към върха. Те са плужеци, които по приумица на съдбата и по кой знае какви други причини са се озовали по средата на сцената – под прожекторите.

Плужеците винаги се правят на ударени (най-хитрите от тях винаги се правят на ударени). Изглеждат наивни, добродушни, учудват се на света. А са плужеци и половина и използвачи и половина.

Плужеците умират да са богати. Преди осемдесет и девета – богати с власт и привилегии, сега – богати с пари, с влияние и с безнаказаност.

Понякога се срещат и плужеци „патриоти“. Те се застъпват за всичко българско и родно, громят чуждото, милеят за България, но непременно искат милата ни България да ги сложи най-отгоре на главата си. Като патриотична корона от плужеци.

Плужеците страшно обичат да оплитат плужешките си следи с тайни организации, със сватби и кръщенета. Плужеците обичат прожекторите, но сенките и потайностите също ги влекат много. Самите плужеци са създания на сенките, но мечтаят за осветеност.

Плужеците никога няма да помогнат на никого, ако нямат полза от това.

Лично познавам плужек, който извървя пътя от патриотизма до професорството, а през логореята, слагачеството и подмазвачеството стигна и до слава, и спечели, разбира се, пълното ми презрение, което е без значение.

Познавам и друг плужек, който с ниско наведения си гръбнак и врат не се насити на награди, ордени и медали. Как не му се счупи вратът и гръбнакът от толкова награди и почести, не знам.

Познавам и един специален плужек, назначен за началник на хармонията и елегантността. Представяте ли си – плужек да оценява красотата?

Така, както след дъжд в градината по тревата и по дуварите плъзват охлюви и плужеци, така е и в нашия свят. Изглежда проблемът е, че дирите на плужеците блестят и с това мамят слънцето, че са нещо кой знае какво – някаква истина или прах от кристали например.

Ако кажа, че плужеците са навсякъде, ще прекаля. И не го казвам единствено от страх да не прекаля.

Но вие може да казвате и да мислите каквото искате по отношение на плужеците.

Николай Милчев