По повод предстоящата предизборна кампания и изказванията на ключови политици през последните дни. Или докъде е допустимо да "адаптираш" посланията си към гражданите.
В кампанията за местни избори 2023 ПР-и трябваше да ме "обучават". Приех, че може би е добре да възприема някои стандартни похвати, които да изчистят риториката, посланията ми, присъщата ми емоционалност и отидох на въпросното обучение. Какво ми препоръчваха:
--> Да казвам, че съм единствен кандидат, роден в София. Обърнах внимание, че Терзиев също е роден тук. Нямало значение. Отказах да казвам на черното бяло.
--> Да говоря, че София трябва да е за софиянци, хората от провинцията не са приоритет на Столична община. Аз да казвам това, след като винаги съм твърдяла тъкмо обратното?! И го мисля. Отказах да се адаптирам към елитаристката риторика.
Може би на втората среща психологът каза: "Скръстила си е ръцете, не иска да слуша." И ме оставиха.
Единственото, с което се съобразих и то след много препирни и убеждавания, беше да отпадне част от сценария на предизборния клип. Финалът звучеше така:
"Секретар: Обади се Галя от Посолството. Моли да сложите онова знаме и в кметския кабинет.
Аз: Не!
Секретар: Ама тя е доста...
Аз: Колко пъти да казвам НЕ?! Не разбрахте ли, че НЕ означава НЕ! Друго има ли?"
Не смятам, че въпросната Галя е знаела за сценария на клипа, за да изисква той да бъде орязан. Просто някои хора от щаба подскачат в мига, в който стане въпрос за Украйна, САЩ, Посолството. И без да е нужно някой да им дава разпореждания, те действат. Алгоритъмът, инстинктът вече са им заложени. И мигновено казват: "Не! Това не!" 😉
В седмицата на балотажа ми препоръчваха да пускам послания към жълтопаветната част, да отворя врата и към тях. Но аз смятам, че са хора като хора и ако разпознават себе си в базови политики като сметопочистване в общински ръце, спиране на концесиите, общински градски транспорт (с перспектива да стане безплатен за пътниците). Ако осъзнаят, че подобряването на здравеопазването минава през укрепването на общинските болници. Ако разбират, че достойното заплащане на работещите е ключ към задържането им не само в София, но и в България. Да подкрепят. Ако ли не, да не подкрепят.
Смятам, че бях права. ПР специалистите трябва да спомагат да разкриеш най-доброто от себе си, не да те променят. И в никакъв случай не бива те да решават каква политика искаш да провеждаш ти. И в никакъв случай не бива да се опитваш да покриваш целия политически спектър, за да привлечеш хора отвсякъде. Това е най-краткият път да загубиш органичните си съмишленици, но няма да спечелиш тези от другата страна. Тези от другата страна просто трябва да осъзнаят, че това, което ти предлагаш, е правилно. Т.е. те трябва да дойдат при теб, не ти да тичаш по тях.
Много бих искала тези, на които симпатизирам в тази кампания, да се придържат към подобна линия и да не губят себе си. И мен.
Ваня Григорова
Румен
3 months before
Академично, но в този алогичен свят не е прагматично.
Коментирай