Положението в българските поликлиники е повече от потресаващо. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно…

Положението в българските поликлиники е повече от потресаващо. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно…

Трябваше да си правя рентген на врата и тъй като за там не се изисква някакъв специален доктор, нито кой знае каква апаратура, реших да търся най-удобен. И така стигнах до една поликлиника - мисля че това е 29-та. Дано не бъркам цифрата. Намира се близо до мол България.

Влизам вътре и сякаш попадам 50 години назад във времето. Тази поликлиника не е пипана никога за ремонт. Търся регистратура и няма… Викам си как така няма… Добре че долу пишеше, че на втори етаж има рентген. Та се качвам горе и ме посреща един много възрастен човек, дето си хапваше на една масичка обяд в пластмасова кутия. То то е нелепо. В коридора няма никого. Само аз съм. И му казвам, че съм при него за рентген и той вика отидете на регистратура… Ама то му казвам, че няма. Той казва ей сега ще ви заведа и ме води в друг коридор на втория етаж дето виждам една намръщане жена. Извинявам се, но нямаше как да предположа, че на втория етаж е регистратура и то в един от коридорите…

И ме остави там и тази ме пита за какво съм и аз казвам и вика - Ама аз не мога да ви регистрирам без данни от доктора за какво точно сте. И ме върна обратно при доктора… И той казва е нали ѝ казах за какво си… И на едно бяло хвърчащо листче написа някакви неща. От тия малките хвърчащи листчета. И ми го подава и вика занесете го на регистратура. И аз нося това бяло листче. И тази ме поглежда през очила и казва - Не мога да ви регистрирам. Системата се развали. Ще дойде човек утре. Върнете се при доктора и му кажете, че по-късно или утре ще ви регистрирам. И се връщам при доктора пак и му обяснявам, че не може да ме регистрира жената, че нямало система. И тоя доктор се развика: “Ама тия от регистратура само си измислят оправдание да не работят. Отивайте там и кажете, че аз съм наредил да ви регистрират.”

И хайде, отивам за пореден път при жената и тая вече е насъбрала гняв отново и ме пита остро защо пак съм при нея. Била пределно ясна и че система нямало. И започна да повишава тон и да казва, че нямало как и че един път казвала и че не сме идиоти. И аз обяснявам какво е казал докторът и тази пак ме изпраща наобратно с хвърчащия лист и казва, че нямало как и докторът да си го набиел в главата и да разбере, че система няма. И аз наобратно…

Връщам се за стотен път при докторът и той вече яко ядосан и повишава тон - казах ли ви да се регистрирате и че няма как без регистрация и на какъв език говорел… И пак му обяснвям какво е казала жената и да спрат да ме разиграват по коридорите с този бял лист. И докторът яко сърдит ми вика да влизам, сякаш нещо съм му направил. Без вина виновен. После разбира се не беше много любезен, защото беше ядосан през цялото време, сякаш нещо съм направил не както трябва…

И нямах търпение да се махна… На тръгване едно момче, докато си чаках резултатите, седеше по спешност… и си казвам кой нормален човек идва по спешност в тази поликлиника… виело му се много главата. И докторът го попита от какво му се вие главата… Натам повече не слушах… Момчето, ако знаеше от какво му се вие главата така, нямаше да е на това място. Нали и той иска да разбере… А докторът сякаш искаше момчето и диагноза да си постави…

Толкова за българската здравна система и българската квартална поликлиника… Не ви пожелавам да стигате до каквито и да е доктори, защото положението е страшно!

Борислав Борисов