Последните дни наблюдаваме явление, което не е просто странно — то е крайно тревожно.
Кметове с чаши, с надпис върху тях „Евровизия“ припяват песен, други опъват червени килими, трети предлагат парцели по морето, а обществото се дави в емоции от най-първичен порядък. Никой не мисли, никой не анализира, всички припяват.
И най-страшното: няма кой да избута обществото нагоре, да го извади от лапите на зомби-пропагандата. Напротив — професори, „специалисти“, коментатори, всички се включиха в хора на масовата истерия.
Но най-интересни за мен са колегите адвокати.
Едни използват ситуацията, за да си правят реклама — „кой ще регистрира марката“, „кой ще защити правата“. Други влязоха в ролята на фенове, подскачащи в ритъма на масовата истерия.
Нито за миг не се спряха да помислят за обществената си функция, за това в чия мелница наливат вода, когато се включват в този спектакъл.
Защото истината е проста:
всички, които подскачаха да „защитават певицата“, всъщност защитаваха компанията, която стои зад нея.
И сега е време да обясним защо.
1. Печели компанията, защото тя притежава оригиналния запис, а не певицата
Оригиналният звукозапис — първичният, финален файл — е собственост на продуцентската компания.
Той е „матрицата“, от която се правят всички копия, всички стрийминг версии, всички излъчвания.
Който притежава оригиналния запис, притежава песента като продукт.
Певицата е лицето.
Компанията е собственикът.
2. Печели компанията, защото тя държи договора, а не певицата, а го държи образно казано, защото е сключен в нейна полза.
В България договорите между музикални компании и изпълнители са:
едностранни
с пълен контрол върху продукцията
с пълен контрол върху публичния образ
с пълен контрол върху приходите
Артистът няма независим мениджър, няма независим адвокат, няма механизъм за защита.
Той е обвързан, а не „свободен творец“.
3. Печели компанията, защото тя държи разпространението, медиите и рекламата
В България:
медиите са в симбиоза с музикалните компании
телевизиите зависят от техните каталози
рекламата и публичността се управляват централизирано
артистът няма алтернативен канал за пробив
Когато обществото се вдигне на емоционална вълна, компанията печели, а артистът просто изпълнява.
4. Печели компанията, защото масовата истерия е най-евтиният маркетинг
Няма по-евтина реклама от:
разделение
противопоставяне
„любов срещу омраза“
„нашите срещу вашите“
Това е учебникарски пример за маркетинг чрез скандал.
Колкото повече шум, толкова повече гледания.
Колкото повече гледания, толкова повече приходи.
Приходите не отиват при певицата.
5. Печели компанията, защото певицата не е защитена юридически
В България няма:
специализирано законодателство за музикалната индустрия
защита срещу неравноправни клаузи утвърдена в съдебната практика по този тип дела, защото такива не се водят, а защо е така, това е отделна тема.
механизми за връщане на правата върху записите
независими мениджъри
прозрачност на разходите
право на одит
гаранции за творчески контрол
Певицата е кукла на конци, защото договорът я прави такава.
6. Печели компанията, защото обществото не разбира механизма
Обществото вижда „момичето“.
Компанията вижда „продукта“.
Обществото реагира емоционално.
Компанията печели финансово.
И докато всички се карат кой е „хейтър“ и кой е „защитник“, истинският бенефициент стои тихо в сянка и брои гледанията.
7. Печели компанията, а адвокатите не изпълниха функцията си
Вместо да:
обяснят механизма
дадат контекст
внесат разум
поставят въпроси
защитят обществения интерес
…те се включиха в хора на емоциите.
И така — без да осъзнават — наляха вода в мелницата на продуцентската компания, която стои зад целия спектакъл.
Певицата не е жертва.
Певицата е инструмент.
Жертвата е обществото, което за пореден път беше превърнато в масов емоционален ресурс за корпоративни цели.
И докато не започнем да мислим, вместо да припяваме, ще продължаваме да бъдем публика в чужд спектакъл, а не граждани в собствената си държава.
Червената шапчица
2 weeks before
Петролът, който се добива в Кувейт принадлежи на Бритиш Петролиум, компанията, която го изпомпва. На държавата Кувейт се плаща концесионна такса. Дара принадлежи на Саня, а Станислава плаща процент на Дара. Навсякъде по света е така...
Коментирай